Интересни различия в разходите на лечебните заведения за една клинична пътека се наблюдават на регионално ниво. Между областта с най-нисък разход (Смолян) и тази с тай-висок (София-град) разликата достига 70%. Области с нисък разход са София-област, Кюстендил и Враца, а с относително висок – Перник, Ямбол и Шумен. Средният разход на национално ниво през 2022 година достига 1502 лева.
Това отчитат от Института за пазарна икономика (ИПИ) в анализ на болничните разходи по области.
Причините за регионалните различия са различни, отбелязват от там, като се спират на няколко от тях, като разлики в заболеваемостта между областите и разлики в нивото на медицинско обслужване и грижи, както и налични медицински ресурси, налична и реално извършена профилактика, достъп до лаборатории и изследвания и др.
Според анализа на ИПИ разликата в заболеваемостта между областите има голямо значение, въпреки че е трудно да се оцени самостоятелно. Области с висока степен на замърсяване, шум и урбанизация, традиции, свързани с хранене, тютюнопушене и други, например Пазарджик, Перник, София-град и др., имат по-високо равнище на заболеваемост от определени заболявания. Влияние върху заболеваемостта оказва и възрастта на населението, някои външни фактори (транспортни произшествия, ниво на самоубийства и др.), коментират от ИПИ.
По отношение на останалите различия пък от там отбелязват, че в България те са значими, независимо от широката болнична мрежа у нас (над 340 болници) и наличие на поне една многопрофилна болница във всяка административна област.
„Не всички болници обаче разполагат с кадри и оборудване, за да изпълняват най-сложните и скъпи клинични пътеки. Този фактор влияе върху разходите в по-малките и отдалечени области – например Габрово, Кюстендил, Враца.
Поради горното се наблюдава и „естествен подбор“ на пътеки – отделни лечебни заведения от по-ниско ниво на компетентност изпълняват предимно пътеки с по-ниска стойност, което намалява общия среден разход за областта. Това е възможно и често, когато областта е в съседство с друга, по-голяма област, с по-добре развита мрежа на лечебни заведения за болнична помощ. Такива вероятно са случаите на Смолян и София-област, от които пациенти пътуват за лечение към Пловдив и София-град съответно, от една страна, и Плевен и Варна от друга, които пък привличат пациенти от съседни области“, се отбелязва в анализа на ИПИ.
От там заявяват още, че клиничните пътеки имат редица недостатъци, като най-големият от тях е, че не отчитат сложността на случаите, с които конкретното лечебно заведение се сблъсква.
„Дали механизмът на финансиране на болничната помощ у нас ще бъде променен в близко бъдеще не е ясно, но от провежданите няколко последователни парламентарни избори и програмите за управление на участниците в тях през последните години като че ли не очакваме достатъчно политическа воля за промяна в тази посока“, коментират от ИПИ.
