2908 болнични легла за заразени с коронавирус от общо 7 400 са осигурени в общинските болници, отчитат от Националното сдружение на общините в Република България в справка, изготвена по молба на Zdrave.net. Това означава, че 38% от легловия фонд на общинското здравеопазване е структуриран специално за нуждите на такива пациенти. В 79 общински лечебни заведения са обособени и 233 легла за интензивно лечение и наблюдение на пациенти с COVID-19, съгласно заповедта на министъра на здравеопазването, се посочва още в нея.
Общините, като собственици лечебните заведения, поеха своята част от отговорността за привеждане на общинските болници в готовност за осигуряване на лечение на пациенти с COVID-19, като на много места започнаха спешни ремонтни дейности, подчертават от сдружението.
Спешен ремонт извърши и болницата в Дупница. Община Варна отпусна 580 хил. лв. от местната хазна за нуждите на МБАЛ "Света Анна“.
Община Карнобат предприе спешен ремонт в местната болница. Извърши го безвъзмездно местна строителна фирма. Там са разположени 15 легла за интензивно лечение и още 25 места за пациенти с леки и средно тежки случаи със съмнения за наличие на коронавирус.
По предложение на кмета на Благоевград Румен Томов в Специализираната болница за активно лечение на пневмофизиатрични заболявания бе предприета реорганизация и структуриране на отделението. Капацитетът на отделението е 15 легла за болни. В Троян с дарения бе изградена нова приемна за пациенти във филиала на Спешна помощ, оборудвана с необходимите видеонаблюдение и дистанционна комуникационна система с медицинския екип. Създадена бе строга система за дезинфекция на помещенията, площадката и санитарните автомобили.
Най-често срещаният проблем, пред който са изправени общините са липса на достатъчно обучени медицински специалисти, тъй като и в момента общинските болници работят с минимума от необходимия им персонал, голяма част от който попада в рисковата група – пенсионери. На второ място се нарежда недостигът на специализирана медицинска апаратура и оборудване.
Почти всички общини и общинските болници, определени в заповедта на министъра, откриха кампании за подкрепа, тъй като в местните бюджети не са предвидени средства за редица от необходимите дейности в условията на извънредно положение, допълват от НСОРБ.
В Казанлък бяха поръчани 3 респиратора за МБАЛ „Д-р Христо Стамболски”. Единият е закупен със средства от бюджета на Община Казанлък, а другите два – от дарителската сметка.
Много граждани и фирми изразиха желание да направят дарение за медиците и здравните заведения във Враца, където кметът Калин Каменов и Обществения дарителски фонд „За Враца“ стартираха още през март кампания за набиране на средства.
Истинска вълна от съпричастност и подкрепа в борбата с коронавируса получи и Общинската болница в Исперих. Политици, бизнесмени и фирми дариха на лечебното заведение консумативи, предпазни средства и парични суми, след като кметът на общината и член на УС на НСОРБ Белгин Шукри отправи вълнуващ призив.
Най-голямото лечебно заведение за болнична помощ на територията на област Велико Търново МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ – Велико Търново получи безвъзмездно от „ПРЕСТИЖ-96“ АД два апаратa за изкуствена белодробна вентилация и два монитора на водещи европейски производители. Дарението, осъществено със съдействието на кмета на община Велико Търново и председател на УС на НСОРБ Даниел Панов, включва и средства за закупуването на лекарства, консумативи и предпазни средства за лекарите в болницата и е на стойност 50 000 лева.
Общинската болница „Св. Иван Рилски“ в Горна Оряховица обяви дарителска кампания за набиране на средства за закупуване на респиратори. Сред първите дарители бяха кметът Добромир Добрев и председателят на ОС Димитър Николов. В Дулово общината осигури маски освен за всички посетители, но и за нуждите на местната болницата, където дълги години е работил настоящият кмет д-р Юксел Ахлед.
Кметове и общински съветници се включиха активно в дарителските кампании в цялата страна. Добрите примери са от Разград, Смолян, Ямбол, Асеновград, Кърджали и много други.
Преустройването на общинските болници е поредният повод за проява на взаимна подкрепа и солидарност между общините. Кметът на Сунгурларе Георги Кенов отправи апел към обществеността и бизнеса от общината да подкрепят в тази трудна ситуация МБАЛ – Карнобат а самият той и още петима съветници станаха и първите дарители.
Съвместна инициатива в помощ на местната болница предприеха общината и съветниците в Чирпан. Подкрепиха ги колегите им от община Братя Даскалови.
В извънредната ситуация община Добрич подкрепи с 50 000 лева от своя резерв на областната МБАЛ.
Общинските съветници и кметския екип на община Генерал Тошево приеха решение да подпомогната с 20 000 лв. добричката болница. В момента Община Генерал Тошево притежава 3,30% от капитала на МБАЛ – Добрич, като след закриване на общинската болница в града, лечебното заведение е една от основните алтернативи за стационарно лечение на жителите на общината, сподели кметът на Генерал Тошево Валентин Димитров.
Кметът на община Тополовград Божин Божинов бе сред първите доброволци, които се отзоваха на апела на болницата в Ямбол за помощ при овладяване на нарасналия брой заразени в общината.
За всяка от областните болници в Монтана, Силистра и Шумен бяха закупени респиратори със средства от дарителски есемеси през трите мобилни оператора.
След приетите промени в НРД и Методиката за определяне на размера на сумите, заплащани от НЗОК общинските здравни заведения получиха възможност със задна дата – 1 март 2020 г. месечните суми за изпълнителите на извънболнична медицинска и дентална помощ да бъдат изчислени на базата на 85% от стойността на отчетената дейност за първото тримесечие на 2020 г. Това е една много сериозна подкрепа за общинските лечебни заведения.
Предстои да се анализират последствията от епидемията, която не е отминала. През общинските лечебни заведения продължават да преминават пациенти поради възникналите огнища в малките населени места. Макар и изправени пред изпитания, общинските болници доказаха, че могат да се справят и са необходими. Най-тежките проблеми пред тях обаче остават. На първо място това е липсата на достатъчно обучени медицински специалисти, тъй като и в момента общинските болници работят с минимума от необходимия им персонал, голяма част от който попада в рисковата група за коронавирусна инфекция – пенсионерите. Веднага след това се нарежда недостигът на специализирана медицинска апаратура и оборудване, отбелязват от НСОРБ.
