НЗОК на централно ниво не може да каже дали бюджетите на отделните лечебни заведения са намалени или не. Това стана ясно от думите на управителя на касата д-р Глинка Комитов, който коментира пред БНР проблема, свързан с намалените средства на болниците.
„В своята дейност НЗОК и в частност управителят й трябва да се съобразява с нормативната уредба. Тя започва със Закона за здравното осигуряване, Закона за бюджета на НЗОК и най-вече Закона за публичните ресурси, Националния рамков договор и решения на Надзорния съвет на касата. Според цялата тази законодателна база и решенията на Надзорния съвет не би трябвало да има намаление на средствата на национално ниво. Същото не би трябвало да се случва и при разпределението от Надзорния съвет към районните каси на стойностите за съответните лечебни заведения. Разпределението от районните каси - защото директорът със своя екип на съответната РЗОК разпределя парите за лечебните заведения – не мога да кажа в момента дали има намаление на парите за някои лечебни заведения или не, защото договорите на болниците все още не са подписани“, коментира той.
В същото време д-р Комитов обаче припомни, че през 2016 г. средномесечните стойности на лечебните заведения са били в размер на 134,5 млн. лв, докато с решение на настоящия НС на фонда те са намалени до 133,238 млн. лв. „Ние договорихме с БЛС до 3% гъвкаво да се увеличи там, където е необходимо, разходът на лечебните заведения“, изтъкна той, като изчисли, че с този буфер средномесечните средства на болниците ще се увеличат до 137,240 млн. лв., което на практика е сумата, договорена с БЛС в контекста на Националния рамков договор. Д-р Комитов изтъкна и че за пръв път тази година Законът за бюджета на НЗОК дава възможност на директорите на районните каси да преразпределят повече средства за различни лечебни заведения в тримесечието в техния регион при конкретния условия – например при сключени договори за високоспециализирана дейност, закупуване на скъпоструваща техника или използване на по-скъпи лекарства.
Той отново припомни, че болниците вероятно не отчитат обстоятелството, че определените им стойности в РЗОК не включват средствата за дейностите, заплащани от Централното управление на НЗОК, като лечение на онкологично болните, диагностика с петскенер, хемодиализа, радиохирургия и роботизирана хирургия, раждания и грижи за новороденото и други. Другото, което не виждат те в своите договори, е именно възможността за 3% увеличение на средствата, поясни той. „Аз не очаквам, че всички лечебни заведения в страната ще опрат до тези 3%, но дори да се налага да ги използват, аз съм длъжен да ги заплатя“, увери той. Запитан на какво се дължи напрежението в системата, управителят на НЗОК отговори, че е поради начина на отчитане на стойностите в индивидуалните договори и обясни, че поради тази причина е бил против в тях да бъдат вписвани предварително стойности.
Д-р Комитов потвърди възможността за отваряне на резерва на НЗОК, но подчерта, че това е различно от актуализиране на бюджета на фонда, за което е необходим работещ парламент. Той коментира и темата, свързана с бъдещето на събраните от пръстовия идентификатор данни, като обясни, че НЗОК чака отговор на свое питане по въпроса от Комисията за защита на личните данни и въз основа на него ще се прецени дали те да бъдат съхранявани или унищожавани.
Темата за бюджетите на болниците бе коментирана и от председателя на БЛС д-р Венцислав Грозев, който потвърди намаляването на средствата по места средно с между 8 и 10%. „Като цяло определено се наблюдава едно намаление на средствата за болнична помощ“, заяви той и даде пример с РЗОК-Плевен като спадът само за университетската болница в града е близо 20 000 лв. „И при това с трите процента, с които всяко едно лечебно заведение има възможност да увеличи в месеца, което беше постигнато в преговорния процес при подписване на НРД. Това определено буди притеснение и негативни реакции от страна на различни колегии“, допълни той. Намалени са и бюджетите в Пазарджик, Варна и Стара Загора, припомни д-р Грозев.
„Средномесечно през 2016 г. за болнична помощ са разпределяни около 134,5 млн. лв. По договор с трите процента, които са като увеличение, средномесечно е около 137,240. Тук идва въпросът как с увеличението от 4 милиона на месец изведнъж се оказва, че РЗОК разпределят суми, които са по-малко“, попита той, като допълни, че разпределението на месец без трите процента възлиза на 133 милиона лв. Най-вероятно от тук идват намалените първоначални стойности към РЗОК, предположи д-р Грозев и отново посочи, че тази сума може бъде да бъде надвишена с 3%. „Независимо от това болничните заведения получават суми, сравнени с предходен период на миналата година, с между 8 и 10% по-малко“, подчерта той.
Д-р Грозев отново настоя за отваряне на резерва на НЗОК. Той припомни, че ежегодно бюджетът на фонда се залага с дефицит, а би следвало всяка година да се занулява.
„Още в преговорния процес ние заявихме, че необходимостта от използване на резерва на НЗОК е налична“, отбеляза председателят на БЛС. „Истината е, че при една такава ситуация определено ще се наложи актуализацията на бюджета и е възможно да дойде от отварянето на резерва“, заяви той. По този начин според него болниците ще могат да работят в една по-спокойна и почти безлимитна ситуация. “Иначе отново се връщаме в лимитирането“, категоричен бе д-р Грозев.
