Мозъчните заболявания са водеща причина за смъртност у нас, но невролозите са по-малко от 800

Близо 180 млн. души живеят с мозъчни заболявания в Европа, но вероятно те са много повече, тъй като има гранични състояния, които не могат да бъдат дефинирани като болест. Това каза чл.-кор. Проф. Николай Габровски по време на кръглата маса „Мозъчните заболявания – предизвикателства и решения“, която се проведе днес.

По думите му мозъчните заболявания са както водеща причина за смъртност, така и за живот с увреждания и е време да бъде изработен Национален план за мозъчно здраве.

Здравният икономист Аркади Шарков заяви, че за мозъчни заболявания годишно в Европа се разходват 800 млрд. евро – повече, отколкото за всички други незаразни болести. Преките разходи за лечение на мозъчни заболявания в света са 1,14 трилиона долара, а непреките (които включват загуба на производителност и разходи за болногледачи) са 50% от общата икономическа тежест. „Подобряването на превенцията ще доведе до спестяването на над 4 трилиона долара годишно в света“, каза още Шарков.

„Финансирането е в основата на всичко и вероятно затова фокусът върху НЗОК е толкова голям. Инвестицията в здраве е инвестиция в бъдещето на нацията, но за да е ефективно финансирането, то трябва да почива на информирани решения. Важно е да се работи с експерти, за да може парите да се разпределят по най-правилния начин. Друг проблем е комуникационният дефицит“, каза подуправителят на Здравната каса проф. Момчил Мавров.

Зам.-министърът на здравеопазването доц. Петко Стефановски припомни, че по Плана за възстановяване и устойчивост са предвидени над 84 млн. лв., с които да бъдат изградени Центрове за ендоваскуларно лечение на мозъчно-съдови болести. „Планирани са 6 центъра, които ще обхванат цялата страна. Три ще са в София – в УМБАЛ „Св. Анна“, в УМБАЛСМ „Пирогов“ и УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ и по един в Пловдив – в УМБАЛ „Св. Георги“, във Варна – в УМБАЛ „Св. Марина“ и в Плевен – в УМБАЛ „Георги Странски“, каза доц. Стефановски.

Акад. Иван Миланов, директор на Многопрофилната болница за активно лечение по неврология и психиатрия „Св. Наум“ пък подчерта, че откакто през 2014 г. е създадена фондацията „Съвет за мозъчно здраве“, проблемите са останали същите. „Невролозите в страната са по-малко от 800 и са поставени в недобри финансови условия. Клиничните пътеки са много недофинансирани и съответно липсват желаещи да специализират неврология. Получавали сме подкрепа, но ситуацията се променя много бавно. През последните години се създадоха множество терапии за заболявания, които не бяха лечими, но забравяме по-елементарните заболявания каквато е хроничната мигрена – бич за жените над 50-годишна възраст“, каза той.

Зам.-председателят на Българската психиатрична асоциация проф. Георги Ончев подчерта, че мозъчното здраве е многоаспектно и зависи от телесното здраве. „Една от причините за големия ръст на мозъчните заболявания е увеличаването на случаите на психичните разстройства в богатите страни. Това се дължи на по-добрия начин на живот, заради който е снижен прагът на фрустрация. Друга причина е употребата на дрога, което води до зачестяване на появата на психични заболявания. Паралелно с този ръст, инвестицията в психичното здраве остава нулева“, каза проф. Ончев.

Той припомни, че в България има стратегия за психично здраве до 2030 г. „Нищо от заложеното не е свързано с транслиране и осъществяване в реалната клинична практика. Първата национална концепция в България е от 1976 г., но реалното инвестиране в психиатричното обслужване остава нулево“, допълни проф. Ончев.

Клиничният психолог Велислава Донкина коментира, че когато има много сериозни и от първостепенна важност въпроси за решаване в здравеопазването, изглежда много луксозно да се работи за психичното здраве, което е грешка. Като сериозен проблем тя очерта, че България все още няма закон за психотерапията, не е регламентирано и на какъв ценз трябва да отговаря един психотерапевт.

Анета Драганова, председател на Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването (АПАЗ), добави, че комплексната грижа е много важна за пациента. По думите й сериозно препятствие е липсата на регламент, при който психолози и психиатри влизат в болница и работят с пациентите, когато те научават своята диагноза. Освен това е необходима клинична пътека, по която пациентите да имат възможност провеждат такава консултация.

Проф. Радка Кънева, изпълнителен мениджър на Център по Молекулна Медицина, очерта липсата на възможност за провеждане на съвременна диагностика, като използване на молекулярни маркери за диагностика на мозъчните тумори. По думите й е необходимо и остойностяване на клиничните пътеки по отношение на генетичната диагностика. Сериозен проблем пред научната общност е и липсата на база данни и генериране на здравни данни с научни цели. Пример за това е фактът, че в България биобанкирането за научни цели не е регламентирано.

Изпълнителният директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM) Деян Денев добави, че е нужно страната ни да инвестира в профилактика, превенция, ранна диагностика и правилно лечение. „В здравеопазването трябва да се инвестира, защото това е инвестиция в това хората да живеят по-добре“, каза той.

Доц. Евгени Тасовски, изпълнителен директор на БГФармА, добави, чебез убеждението на политическите партии, които трябва да вземат основни решения за финансиране, това не може да се случи. Той бе категоричен, че здравеопазването е много скъпа дейност и е необходимо страната ни да догони останалите държави в ЕС по отделяното от БВП ниво на финансиране. 

Председателят на БГФармА Николай Хаджидончев допълни, че инвестицията в здраве е инвестиция в по-конкурентна икономика. Ето защо според него е необходима доктрина с хоризонт над 15 години,която да направи така, че българите да бъдат здрави и продуктивни, за да бъде България по-конкурентна в света.

„Няма здраве без мозъчно здраве“, заключи в края на дискусията проф. Димитър Масларов, който е съосновател на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“.