Реалните резултати от повечето мерки за подобряване на здравния статус са измерими в дългосрочен план. Предвид това и факта, че Стратегията е приета в края на 2023 г., динамиката на ключовите показатели не може да се приеме като пряк резултат от изпълнение на заложените в Плана за действие за периода 2023-2025 r. дейности.
Това казва министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов в отговор на въпроса на депутата от ПП-ДБ доц. Васил Пандов какви са изпълнените за периода от месец септември 2023 г. досега дейности от Плана за действие за изпълнение на Националната стратегия за детско и юношеско здраве и педиатрична грижа 2030 г.
За оценка на изпълнението на Стратегията са предвидени две междинни оценки, които ще се извършват в края на всеки тригодишен период, съгласно срока на приетите Планове за действие за изпълнение на Стратегията - през 2025 г. (за Плана за действие 2023-2025 r.) и през 2028 г. (за Плана за действие 2026-2028 г.), както и крайна оценка през 2030 г. С предвидената в Стратегията първа междинна оценка на изпълнението й ще бъде направен анализ на достигнатите нива по ключовите показатели, както и на индикаторите по отделните мерки и дейности. Въз основа на направените констатации ще бъдат преценени необходимите последващи мерки за достигане на заложените целеви стойности, които ще бъдат заложени в Плана за действие за периода 2026-2030 r.“, казва министър Кирилов.
Той припомня, че в Стратегията е заложено да се извършва ежегоден мониторинг на изпълнението й, заедно с Годишния доклад за състоянието на здравето на гражданите. Мониторингът се базира на система от ключови показатели за детско здраве и качество на педиатричната грижа, като се вземат предвид и резултатите от анализа на стандартните здравно-демографски данни за здравето на децата.
„Отчитането на конкретните мерки, дейности и индикатори, разписани в Плана за действие, на по-кратки периоди и без да има конкретна цел, обвързана с реална полза от този отчет, не е целесъобразно. Необходимите ресурси и рутинната заетост на изпълнителите с изготвянето на такива отчети само ще намали времето и възможностите да се предприемат ефективни действия за изпълнение на конкретните мерки и дейности от Плана“, казва министърът.
В отговора си той цитира данните от последния Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на националната здравна стратегия, който е за 2023 г.
Според доклада детската смъртност от 0 до 1 г. е намаляла с 14,3% - от 5,6 на 1000 през 2021 на 4,9 през 2023 г., а перинатална детска смъртност с 31,3% от 8,8 на 1000 на 6,7. Неонаталната смъртност е намаляла с 19,2% - от 3,1 на 1000 на 2,6. С 11,8% обаче се е увеличила смъртността при децата до 15 r. – от 0,45 на 1000 на 0,51 на 1000. Намаляла е смъртността при децата над 15 до 19 г. с 5,4% – от 0,39 на 1000 на 0,37 на 1000 души.
По отношение на обхват със задължителни имунизации (трети прием) и реимунизации за 2023 г. единствено при имунизацията срещу тетанус и дифтерия (реимунизация на 12 г.) и при имунизация с шествалентната ваксина за дифтерия, тетанус, коклюш, хепатит Б, nолиомиелит и хемофилус инфлуенце тип Б са надхвърлени целевите стойности за 2023 г. Не е достигнат заложеният в Плана обхват за имунизирани новородени срещу туберкулоза, за имунизация срещу морбили, nаротит и рубеола на 13 месеца и реимунизация на 12 години, както и срещу тетанус и дифтерия (реимунизация на 17 г.)
С 2,2% пък са се увеличили обхванатите с основен профилактичен преглед деца, посещаващи детско заведение.
