Между 25% и 30% от хората с диабет у нас не са диагностицирани

Близо половин милион са диабетиците у нас, между 25% и 30% от тях не са диагностицирани. Тези данни представи на пресконференция днес проф. Здравко Каменов, ендокринолог от УМБАЛ „Александровска“ и председател на Организационния комитет на провеждащия се в столицата конгрес на Централноевропейската диабетна асоциация (CEDA). По думите на ендокринолога в   нашата здравна система има формирана нагласа към скрининг за заболяването, това което липсва обаче е отчитането на тежестта на ред други рискови фактори наред с повишеното ниво на кръвната захар.

„Все още хората у нас не осъзнават, че наднорменото тегло и затлъстяването носят огромен риск от развитие на диабет, но той се пренебрегва масово. Наследствената обремененост - близки родственици с диабет, артериална хипертония, наличие на сърдечно-съдово заболяване, наличие на психиатрично заболяване и особено на депресивно разстройство, вредни навици като тютюнопушене и обездвижване, лошият сън  – всичко това трябва да се вземе предвид и да се приложат адекватни мерки за превенция и проследяване“, отбеляза специалистът, като постави допълнителен акцент върху „подмладяването“ на болестта, дължащо се на факта, че все повече млади хора у нас също са с наднормено тегло.   

Има три вида превенция допълни той – на диабета, на усложненията от диабета и на усложненията на усложненията, които могат да доведат до летален изход , допълни той.

По думите му най-същественото е

лекарят навреме да се ориентира в състоянието „предиабет“

и да приложи активно проследяване, като изиска от пациента да промени стила си на живот, хранителните си навици и двигателния режим. Навреме приложени, превантивните мерки точно в този ранен етап, могат да предотвратят заболяването или да отсрочат значително неговото развитие, категоричен бе специалистът.

Има много

сериозни промени в схемите за лечение на захарния диабет, като предложенията бяха инициирани от кардиолозите

и Европейското кардиологично дружество, обясни проф. Каменов. Той подчерта, че съвременните схващания за заболяването не само отчитат неговата мултифакторност, но го определят и като сериозна предпоставка за развитие на сърдечно-съдови заболявания с много по-голяма честота на смъртността по тази причина.

По тази причина все по-предни позиции в лечението на диабета заемат три нови групи медикаменти – DPP-4  (дипептидил-пептидаза-4 инхибитори), SGLT-2  (инхибиторите на натриево-глюкозния ко-транспортер)   и GLP-1 (глюкагон-подобни пептид-рецепторни агонисти), които, приложени самостоятелно или в комбинация с добре познатия  метформин  доказано водят до понижаване на сърдечно-съдовия риск, както и риска от други тежки усложнения – бъбречно увреждане, ретинопатия, полиневропатия и т.н. Успоредно с това, диабетолозите вече разполагат с нови видове инсулин – дългодействащи, с ултракратко действие, а това разширява много възможностите за овладяване на заболяването, допълни той.

На журналистически въпрос дали е наложително създаването на Национална диабетна програма, ендокринологът обясни, че не е толкова важно какво написано има, защото и в миналото е имало поне няколко национални програми, а какво ще се направи. Той препоръча на лекари и пациенти да обърнат внимание на добре познатия въпросник FINSCORE, достъпен и в интернет и да следят редовно нивата на кръвната захар и гликирания хемоглобин, разбира се, на фона на промяна в начина на живот, особено при наличието на рискови  фактори.

В Европа и света има добри примери за национални диабетни програми, включващи мерки за превенция и управление на заболяването, обясни проф. Томас Щулниг, президент на Централноевропейската диабетна асоциация (CEDA). Той даде пример с родната си Австрия, където от години действа

специална програма за общопрактикуващи лекари, която включва и финансови стимули за тях.

По думите на проф. Щулниг в рамките на тази програма личните лекари получават специфична подготовка за наблюдение и цялостни грижи за пациентите си.

Светът живее в диабетна пандемия, която струва на световната икономика 700-800 млрд. долара годишно, а предизвикателството е, че болните не намаляват, а се увеличават навсякъде, единодушни бяха специалистите. Ако днес те са 430 млн. души, след 25 г.  се очаква броят им да достигне 650 млн. Същата тенденция важи и за България, особено заради застаряването на населението, а това че и мерките за превенция трябва да са по-засилени и по-адекватни, допълниха те.