Медицинските дейности да се остойностят на база относителни тегла, иска д-р Дечев

„Основният принцип на здравното осигуряване е солидарност, но освен на входа трябва да я има и на изхода - стремежът ми ще бъде всеки, който има нужда от медицинска помощ, да получава медицинска грижа и тя да е ясна отначало. Касата трябва да поставя на едно и също ниво всеки потребител, който е със същата диагноза като другия. В момента за едни пациенти касата плаща определена сума, а за други, със същото заболяване, пет пъти по-висока. Идеята ми е сумата, която се полага на всеки пациент, реално да покрива ефективно лечение на дадената диагноза“. Това казва в интервю за „Капитал“ новият управител на НЗОК д-р Дечо Дечев, като допълва, че това е лечение, което съществува в международните ръководства.

„Когато тази сума бъде определена, всеки пациент трябва да има достъп до нея. Ако по някаква причина осигуреното лице желае друг вид терапия, то да има възможността да си доплати по съвсем прозрачни критерии или да може да се осигури в надграждащо осигуряване или застраховане. Има два варианта - дали това да бъде допълнително задължително надграждащо осигуряване или доброволно. Личното ми мнение е, че трябва да бъде доброволно, защото много хора и с право казват: „Добре, ние ще си платим, обаче не знаем за какво.“ Всички знаем, че масово се искат плащания за допълнителни дейности в болниците, - творчеството на видове услуги, които трябва да се доплащат, е много силно развито“, коментира доскорошният болничен директор.

Според него е напълно е възможно да се направи по-добре работещ модел в рамките на приходната част, която има Касата, без да се увеличава вноската. Той обаче не трябва да бъде за сметка на намаляване на прихода на преките изпълнители на медицински дейности, защото там проблемите са огромни и във времето са се получили огромни девиации в полза на едни за сметка на други специалности, подчертава д-р Дечев. „Съществуват обективни критерии, за да влезем в рамки, и те се наричат относителни тегла на определените медицински дейности. Да речем, ако една операция от апендицит се оценява с коефициент единица, най-сложната операция в областта на коремната хирургия се оценява с коефициент 10 и ако апендицитът при нас се заплаща от касата 500 лв., другата дейност трябва да се оцени на 5000 лв. Да, пак ще има девиация, ако при нас един апендицит ще е 500 лв., а в ЕС, да кажем, 2000 - 3000 евро, но ще има съпоставимост на сложността на операцията и на квалификацията на един лекар. Всички тези предложения се правят именно с цел да стигнат средствата, които събираме“, коментира той.

От думите му става ясно, че той иска връщане на възможността Касата да определя списъка с лекарства, за които плаща. „В момента касата на всяка крачка е изправена пред свършен факт - на някакво място са ни определили, че дадено лекарство трябва да го плащаме на 50%, след това ни определят кое е това лекарство“, отбелязва той и отново заговаря за принципа ефективност – ефикасност: „Основният проблем при лекарствата е, че ние нямаме корелация между инвестираните средства и реалния резултат от тях. Виждаме три пъти увеличено финансиране, но не виждаме три пъти по-добро лечение или увеличаване на средната продължителност на живота“, подчертава д-р Дечев.

Той информира още, че един от приоритетите му по отношение на лекарствата ще бъде базовото лечение да бъде максимално покрито като процент, като във всяка група има „поне един доказан препарат“, който Касата да покрива 100%, а ако пациентът иска по-скъп медикамент, да си го доплаща.

Според управителя на НЗОК е нужна и кардинална промяна в политиката на Здравната каса в посока пациентите да получават максимално облекчено лекарствата, които се отпускат по протоколи за напълно платена терапия. „Трябва да има възможно най-краткия като време достъп до лекарства и да се намали до минимум субективизмът при изписването“, смята той.

„Винаги съм бил противник на лимитите и продължавам да бъда, защото смятам, че те тотално противоречат на пазарния механизъм, по който работи здравеопазването“, казва още д-р Дечев във връзка с лимитирането на бюджетите в болничната помощ.

„Както виждаме, касата нищо не пести, тя така или иначе плаща за лечението на пациента, независимо в коя болница. Даже може да влезе в повече разходи, защото понякога пациентът, когато е отишъл в болница, която няма качеството на продукта, който произвежда като медицинска дейност, след това се налага повторна операция. Масово са такива случаи. Когато хора с мислене на финансисти залагат критерии и рамки за дадената медицинска дейност, се пропуска най-важният аспект - трябва да се въведат критерии за качество, за оценка на резултата. Пределно ми е ясно, че ще бъде много трудно, но искам да съм с ясна позиция. Ще бъда много удовлетворен, ако успеем да въведем ефективна акредитация на лечебните заведения“, коментира той.