Мария Янева: НЗОК трябва да поеме изследването на антимюлеров хормон и спермограма

Необходими са промени в нормативната уредба, за да могат да получат финансиране пациентите, които имат нужда от генетичен материал. Това каза пред Радио София адв. Мария Янева – председател на фондация „Искам бебе“.

„От фондация „Искам бебе“ в над 50 общини създадохме общински програми за финансиране, които да включват и тези пациенти, които имат нужда от донорски генетичен материал. Засега финансирането е от 1500 до 3500 лева, което е крайно недостатъчно, то не може да покрие само обезщетението, което се заплаща на донора“, посочи адв. Янева.

Тя бе категорична още, че фондацията ще продължи да се бори за това НЗОК да започне да поема изследването на антимюлеров хормон при жените и на спермограма при мъжете, защото това са много важни и информативни показатели, от които зависи изборът на терапевтичен подход при двойката, която има репродуктивен проблем.

„За съжаление, все повече млади хора, дори под 30 г. възраст имат такива проблеми“, отбеляза председателката на „Искам бебе“.

Тя добави, че през миналата година е увеличена възрастта на желаещите да станат донори на генетичен материал до 38-годишна възраст.

„Това е крайно необмислено, тъй като във фертилен аспект жените са по-продуктивни до 33-35 години максимум. На 38 години една жена, която тепърва решава да стане донор, аз не мисля, че е много удачно. Оттам пада и успеваемостта на процедурите с донорски генетичен материал“, смята адв. Мария Янева.

Тя добави, че поради липсата на донори у нас, често се прибягва до генетичен материал от чуждестранни, европейски банки, а той пристига в България замразен, което означава, че не винаги при размразяването му има здрав ембрион.

Адв. Янева припомни, че сега пределната възраст, за която се допуска асистирана репродукция, е 43 г., но заяви, че фондацията ще продължи усилията си за промяна на тази граница на 48 г., тъй като все повече нараства възрастта на нуждаещите се.

Според Иванка Динева, директор на ИАМН, много съществено е хората да бъдат информирани за възможностите на донорството и да знаят на каква помощ могат да разчитат.

„Хората не знаят къде да попитат, не знаят, че ако дарят генетичен материал, няма да се разклати здравето им, а напротив. Хората трябва да знаят, че преди да станат донори ще им бъдат направени безплатни изследвания. Т.е. човек освен че може да даде шанс за живот за създаването на едно дете, той ще бъде спокоен и за собственото си здраве“, посочи Динева.

Тя уточни, че ИАМН полага непрекъснати усилия да популяризира донорството и едновременно с това да стимулира професионалното развитие на медиците, които желаят да се квалифицират в тази област. Динева обясни, че за следващата година са предвидени средства в размер на 900 000 лв. за обучение на лекари, като те ще имат възможност да изберат курсовете, в които да се включат. По думите й, лечебните заведения ще могат също да направят избор, а темите, включени в образователните модули, ще бъдат от сферата на донорството на органи, тъкани и биологичен материал. 

Директорката на ИАМН бе категорична, че са необходими обединени усилия, за да бъде преодоляна демографската криза, и създаването на оптимални условия за донорство на генетичен материал е една от важните задачи, която страната ни трябва да реши.