Маргарита Стоянова завършва образованието си в Медицински колеж "Йорданка Филаретова" - София през 1985 г. От същата година става част от екипа на болница "Пирогов".
През 1990 г. завършва специализация в Германия и работи като анестезиологична сестра в лечебно заведение в гр. Ной-Улм.
През 2007 г. професионалният й път я връща в УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" като част от екипа на проф. Димитър Раденовски, а през 2017 г. започва работа в Клиника по гнойно-септична хирургия на болницата.
През 2019 г. придобива бакалавърска степен като медицинска сестра, а през 2021 г. и магистърска степен „Управление здравни грижи" към Факултет по обществено здраве на Медицински университет - София.
В момента е главна медицинска сестра на УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов".
Днес, в Световния ден на сестринството, разговаряме със сестра Маргарита Стоянова за работата й в "Пирогов", за професията, която носи трудности, но и удовлетворение, за възможностите, които предлага спешната болница на всеки, който пожелае да намери професионална реализация в нея.
Сестра Стоянова, коя е най-трудната задача, с която се заемате сутрин, когато започва работният Ви ден?
В болница като “Пирогов” рядко можем да направим разлика между сутрин или следобед, делник или празник. Динамичният темп на работа тук изисква от всеки от нас пълна концентрация и отдаденост в областта, в която работи.
Всеки знае, че да се работи с хора не е лесно. Истинско предизвикателство е, защото пациентите идват при нас заради тежък проблем, заради болка, често са в ситуации, в които се борим за живота им. Специалистите по здравни грижи, иначе казано – медицинските сестри в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, участват активно именно в тази борба за живот.
Лесно ли е да се съставят графиците на такава голяма болница?
Както казват колегите в „Пирогов“: „При нас няма нищо лесно“. Аз бих добавила - ако беше лесно - нямаше да е при нас. Но „пироговци“ не се плашим от това. За съставянето на всеки график е необходимо да бъдат съобразени много променливи величини. В момента моята работа като главна сестра изисква и контролни функции. Фактът, че имам опит като старша сестра, много ми помага. Сега прилагам знанията и уменията да организирам дейността на една клиника, но вече в много по-голям мащаб.
За какво си говорите най-често със старшите сестри – жените, без които нормалният работен процес в клиниките и отделенията не може да върви?
Предимство в моята работа като главна сестра е, че с по-голямата част от екипа старши сестри работим от дълги години заедно. Аз не просто ръководя този екип, ние си сътрудничим, помагаме си в преодоляването на всички трудности, пред които се изправяме.
Чувствам се приета и подкрепена от тях, от своя страна се надявам, че им давам същото. Обсъждаме всичко - от текущи въпроси, които касаят ежедневната работа на болницата, до съвсем лични теми и наши си разговори. Вярвам, че доверието между нас е голямо, защото сме минали през много трудности заедно и със сигурност това ни помага в работата.
Не е тайна, че недостигът на сестри в някои звена е критичен. Как стои този въпрос в „Пирогов“? Има ли желаещи млади сестри да постъпят на работа в болницата?
Този въпрос е системен и касае цялата сфера на здравеопазването. Ние не сме изключение. Съгласна съм, че недостигът на сестрински персонал в някои звена е критичен. Вярвам, че с увеличението на заплатите и промените в сектора все повече млади хора биха избрали да останат при нас.
Периодично набираме персонал за различните клиники и отделения на „Пирогов“. Давам си сметка, че работата при нас е много и е тежка, но също така знам, че ние можем да дадем безценен опит и възможности за развитие.
За всеки професионалист в областта на здравните грижи, който не се плаши лесно и е готов за предизвикателства, вратите на „Пирогов“ са широко отворени!
Намерено ли е според Вас най-доброто решение за поддържането на квалификацията и профилираното обучение на сестрите според вида на клиниката, в която работят – хирургия, ортопедия, реанимация, педиатрия?
Нашата болница е лечебно заведение, което е акредитирано по четири специалности: операционна и превързочна техника, анестезиология и интензивни грижи, болнична хигиена и спешна медицина. Създали сме организация за провеждане на различни курсове и колегиуми. Във всяка клиника се подхожда индивидуално относно квалификацията и обучението на сестрите.
Те са съобразени изцяло със спецификата на съответната структура. Редовно вземаме участие в курсове за СДО в МУ - София, както и в курсовете, организирани от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). В момента в болницата се провежда 10-дневен обучителен курс на медицински сестри по овладяване на спешни състояния.
Ако имахте административна власт, какво бихте променили, за да стане сестринската професия наистина привлекателна?
Въпросът не е административен, въпросът е човешки. Добрата дума е еднакво важна както за пациента, така и за медицинския персонал. Може би тук е моментът да честитя празника на всички професионалисти по здравни грижи – 12 май. Те са двигателят на дейността на всяко едно лечебно заведение! Искам да пожелая на колегите здраве и кураж. Нека продължават да бъдат истински професионалисти и да не забравят това, което е казала Флорънс Найтингейл: „Успехите се основават на това да не се дават и приемат оправдания“.
И вместо финал – ако трябва да отправите апел към обществото, какво бихте поискали за сестрите? Какво бихте казали на хората, които не познават тази професия?
Работата на медицинските сестри и медицинските братя – професионалистите по здравни грижи, заслужава високо обществено признание и уважение. Ние правим всичко възможно, за да върнем радостта в нечий живот, да подкрепим болния, когато има най-голяма нужда от внимание и съчувствие. Това е същността на професията, която сме избрали.
А като професионалисти по здравни грижи сме призвани да оказваме квалифицирана помощ на болните и да бъдем сътрудници на лекарите в екипната работа.
