МС прие бюджета на Касата за 2022 г. без изменения

Без промени в числата Министерски съвет одобри днес бюджета на НЗОК за 2022 г. 

В него са предвидени 6 050 749,9 хил. лв. приходи и трансфери. Здравноосигурителните приходи са в размер на 5 802 517,1 хил. лв., от които 3 759 192,6 хил. лв. са приходи от здравноосигурителни вноски и 2 043 324,5 хил. лв. са трансфери за здравно осигуряване. Разчетените приходи от здравноосигурителни вноски са увеличени с 433 888,5 хил. лв. в сравнение със същите през 2021 г. Трансферите за здравно осигуряване за 2022 г. са разчетени с ръст от 263 213,5 хил. лв. спрямо 2021 г., който се дължи на промяна в размера на пенсиите, на увеличение на минималната работна заплата и на ръста от 5 на сто от осигурителния доход, върху който държавата внася здравни вноски за безработните, децата, социално слабите и др.

Общо разходите за 2022 г. са в размер на 6 050 749,9 хил. лв., което е с 604 437,0 хил. лв. повече спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г.

Средствата за здравноосигурителни плащания са в размер на 5 678 270,1 хил. лв., което представлява увеличение с 560 210,7 хил. лв. спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г.

За първична извънболнична медицинска помощ са предвидени 363 710,9 хил. лв.; за СИМП -  380 229,0 хил. лв.; за дентална помощ - 239 709,8 хил. лв.; за МДД -  207 286,0 хил. лв.; за лекарства 1 510 452,8 хил. лв.; за медицински изделия - 115 982 хил. лв. и за болнична помощ, в това число и трансфери - 2 750 899,6 хил. лв.

Припомняме, че след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество министърът на финансите Асен Василев заяви, че бюджетите ще бъдат внесени в Министерски съвет с малки корекции. Думите му бяха в отговор и на критиките на партньорите към бюджета на НЗОК. От БСК, КНСБ и КТ „Подкрепа“ се въздържаха от подкрепа за проекта.

Според председателя на КНСБ Пламен Димитров в проекта за бюджет на Здравната каса няма достатъчно обяснения и мотиви за неравномерното разпределение на средствата по отделните пера. „Поглеждайки прирастите в процент, ясно се вижда, че средствата за извънболнична помощ нарастват доста повече спрямо средствата за болнична такава. Не приемаме обяснението, че извънболничната помощ до този момент е била подценявана по редица причини. По закон, НЗОК купува, но не финансира дейности изобщо. Нещо повече, пандемията доказа, че натоварването бе поето в огромна степен от болничната помощ. Съгласни сме с необходимостта от реформа в извънболничната помощ, но такава не виждаме в проекта на бюджет, нито като изявени намерения, нито като конкретни политики“, каза след заседанието той.

„Не приемаме твърдението, че НЗОК е държавна институция и като такава няма как да има предвидени средства за увеличение на работните заплати, особено в условията на ситуация на нарастваща инфлация и загуба на реална покупателна способност у всички граждани. Настояваме за ръст на заплатите във всички бюджетни организации поне с 10%, а на работещите „на терен“ с 15%“, допълни още Димитров.

От БСК пък бяха категорични в становището си, че проекта за ЗБНЗОК за 2022 г. не създава условия за реформиране на системата и подобряване на качеството на здравното обслужване на населението.