Промени в Наредбата за профилактичните прегледи и диспансеризацията, предложени от здравното ведомство, залагат разширяване на обхвата на пациентите, подлежащи на диспансеризация, както и увеличаване на профилактичните прегледи.
С предложените промени се разширява обхватът на лицата, подлежащи на профилактичен преглед от специалист по акушерство и гинекология с изследване с цитонамазка. В обхвата на наредбата се предлага този вид профилактична дейност да обхване всички жени на възраст 30-40 години, а не само тези, които навършват 30 години в съответната календарна година, както беше досегашният регламент. „Целта на тази промяна е да се разшири обхватът на скрининговата дейност за ранно откриване на жени с патологични изменения на шийката на матката и съответно да се създаде възможност за навременно им лечение“, се посочва в мотивите към промените. От МЗ дават и данни за движението на заболеваемостта от рак на маточната шийка за последните шест години, според които през 2011 г. с РМШ са били 371,5 на 100 000 жени, докато през 2016 г. те се увеличават на 420,4 на 100 000.
Припомняме, за тази промяна съобщиха вчера от съсловната организация на лекарите, като обясниха, че това е една от договорените точки при преговорите за рамковия договор за тази година.
Други промени в наредбата включват провеждане на задължителен преглед от лекар-специалист при лица от рискови групи, с установен висок риск от възникване на хронични заболявания: при лица с установен много висок риск от възникване на сърдечносъдови заболявания, определен по SCORE системата – задължителна консултация със специалист по кардиология; при лица с установен много висок риск от развитие на захарен диабет тип 2 (над 20 т. по FINDRISK) – задължителна консултация със специалист по ендокринология и болести на обмяната; при жени с резултат от цитонамазка ≥ РАР ІІІВ – задължителна консултация със специалист по акушерство и гинекология. „Предложените промени отново имат за цел да е осигури възможност за проследяване на лицата с най-висок риск от възникване на заболяване от съответни специалисти с цел предотвратяване настъпването на тежко заболяване с последващи негови усложнения“, посочват от МЗ.
В регламентираните с наредбата дейности по диспансерно наблюдение на лица над 18 г. се включва възможност за диспансеризация и на пациенти със Синдром на Търнър, за които до момента възможността за проследяване се прекратяваше при навършване на пълнолетие. Залагането на възможност за диспансеризация за пациенти над 18 годишна възраст със Синдром на Търнър е във връзка с факта, че заболяването е свързано с повишен сърдечносъдов риск и изисква диспансерно наблюдение през целия живот, уточняват от ведомството.
Промяна се въвежда и по отношение на диспансеризацията за пациенти с Болест на Бехтерев от специалист по ревматология в извънболничната медицинска помощ, която се отменя, тъй като ще се осигурява в рамките на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, по амбулаторна процедура. „Това дава възможност за осъществяване на необходимите за диспансерно наблюдение дейности при еднакви условия за всички пациенти с това заболяване, независимо от стадия и тежестта на протичане“, посочват от здравното ведомство. Заложената промяна по отношение на диспансерното наблюдение на пациенти с Болест на Бехтерев цели създаване на идентични условия при провеждане на диспансеризацията, независимо от тежестта на протичането му, уточняват от там.
МЗ като иска добро диспансерно наблюдение на болни да вдигне броят им от 2-3 на 5-6 годишно. И да ги плаща адекватно.