„През изминалата година ние работихме с доста ограничен ресурс. Реформата в здравеопазването, особено в сферата на болничната помощ, доведе нашето лечебно заведение до загуби около 500 хиляди лева по-малко на месец.“ Това казва директорът на УМБАЛ „Пловдив“ доц. Георги Йорданов пред в. „Марица“ в коментар на отминалата година.
„За първи път в моята кариера аз не натискам педала и персоналът да работи повече, за да бъде и по-добре възнаграден. Напротив, в последните дни на всеки месец сме принудени да задържаме работата, с тенденция за спиране в определи звена, за да не надхвърлим лимита, защото те не се заплащат“, посочва той и отбелязва, че за болница, в която големият пациентопоток е от спешен порядък, това е съществен проблем. „Лечението на тези болни става за сметка на лечебното заведение - не можем да ги откажем, защото законът не ни позволява“, отбелязва доц. Йорданов.
Директорът на болницата посочва още, че в момента месечните приходи на лечебното заведение са паднали с около половин милион лева, като проблемът идва от лимитирането на дейността. „Досега, независимо в кое лечебно заведение съм работил, винаги съм се старал да го развивам, да инвестирам в нови методи, в по-добро обслужване. Сега става обратното, може би ще се наложи да реформирам лечебното заведение, за да го направя съпоставимо с лимитите. Много е трудно да кажеш на един добър лекар да спре да лекува, защото парите за лечение са изчерпани. Въпросът е доста тежък и решението му според мен е в парламента“, коментира доц. Йорданов.
Шефът на УМБАЛ „Пловдив“ засяга и темата с новата регистрационна система в болниците, като отбелязва: „Пръстовият идентификатор се оказва трудно постижим технически за една част от пациентите, особено тези на възраст над 75 години. При тях чекирането става по-бавно заради особеностите на възрастта и това отнема време.“
Мениджърът отбелязва и друг проблем: „При болница като нашата, в която пациентите, които постъпват, в голяма част са спешни, идентификацията създава и друго неудобство. Тези хора идват в състояние, което е между живота и смъртта. Няма как да бъдат идентифицирани електронно веднага. Често се налага те да се прехвърлят между отделните клиники заради множеството травми и заболявания, които имат. Лекарите, улисани в спасяването на живота им, често забравят да чекират пациента и тогава здравната каса не ни плаща лечението. Само за последния месец декември имаме четири подобни случая. А лечението на тези пациенти струва на болницата между 2500 и 3000 лева.“
Според него решението на проблема е електронна здравна карта. „В нея има достатъчно информация - здравна и финансова. Т. е. чрез нея може да се проследи здравният статус на всеки пациент във времето - кога е получил помощ, какво лечение му е приложено, дали е бил пациент от спешен порядък, или пък с хронично заболяване. Тази информация остава във времето“, отбелязва доц. Йорданов.
Като приоритети в системата той поставя няколко неща: допълнителното доброволно здравно осигуряване, профилактиката и иновациите.
Според него част от обществото вече поставя грижата за собственото си здраве на достатъчно високо ниво, за да инвестира допълнителни средства в него.
„Другото важно нещо. Ние категорично зарязахме профилактиката. Сега действащата здравна система набляга основно на лечението, а то до голяма степен излиза много по-скъпо на държавата и данъкоплатеца“, отбелязва той и допълва: „На трето място, но това може би е основна тема, която трябва да се коментира - чрез съвременните средства за информация вече получаваме данни за най-съвременните методи за лечение и иновации в целия свят. И пациентът е достатъчно ограмотен. Постъпвайки в болницата, той иска да получи точно тези грижи.“
