Лекарят е виновен!

500 милиона лева повече в бюджета за здравеопазване, увеличаване на направленията, растеж на заплатите, нова медицинска апаратура. Цялата година бе изпълнена с подобни гръмки заявки, целящи да  покажат, че здравеопазването продължава да бъде приоритет и че медицинските специалисти трябва да се бъдат спокойни за работата си.

Наред с тях обаче си вървеше и отколешната традиция медицинските специалисти да се обвиняват за всичко, без да има нужните доказателства. Така нареченият случай „бебето от фризера“ е емблематичен.

В десетки статии и репортажи се наслушахме на съмнения за лекарски грешки, алчни доктори, „мафията в бели престилки“ и не на последно място – „убийци“. Почти винаги тези определения бяха давани, без дори да е започнало някакво съдебно производство, а то в много случаи не се и налагаше. Използвайки тъгата от загубата на любим човек, медиите превърнаха хората, чието призвание е да  спасяват животи, в необходимите грешници.

Няма нищо по-лесно от това да посочиш с пръст лекаря, не успял да спаси човешки живот, и да го наречеш „убиец“, или в най-добрия случай „алчно докторче“. Часовете, прекарани пред операционната маса, и положените усилия не се броят.

Виновни между тях сигурно има. Някой някъде ще е сгрешил фатално, друг вероятно е надписал някоя пътека. Но традиционно персоналната отговорност се заменя с обща. Един лекар прави грешка и е виновно цялото съсловие. Агресията към медиците се насажда след всеки един съмнителен случай. Логично, все по-често стига и до физическа саморазправа. Тя обаче стана толкова  честа, че вече се приема за даденост. Преди поне имаше някакъв дебат в обществото, който очертаваше какви мерки трябва да се вземат. В момента липсва дори имитация  на дейност. Все още не сме чули крилатата фраза „Щом го бие, значи го обича“, но не вярвам да е далеч времето, когато проблемът ще бъде заметен и по този начин.

Преди години много се изговори и изписа как ще се борим с насилието над лекарите – ще има паник бутони, ще има ефективни присъди… Нищо от това  не свърши работа. Няма и да свърши,  защото ненавистта вече е посята. Когато формираш мнение години наред, няма как промени в няколко закона да заличат това. Резултат може да има, когато по вестниците по-често се срещат статиите за спасените животи, отколкото за обвиненията без доказателства. Ако се направи една проверка за това колко са обвиненията и колко от тях са завършили с действително доказване на вина, процентът на последните ще е нищожно малък. Но заглавие „Докторът е невинен“ не привлича. Друго си е „Лекар уби … (дете/родилка/човек)“.

Връщането на доверието в лекарите в подобна среда е най-сложното нещо, което може да се постигне. Там промени в закони, повече пари и нови апарати няма да свършат работа. Процесът скоро може да стане и необратим. И за да не се стигне дотам, е крайно време да се разбере една фраза, омръзнала вероятно на всички – „лекарят не е Господ“. Дотогава е ясно:

-          Вдига се цената на парното.

-          Лекарят е виновен!

сн. Pixabey.com