Казусът с Националната детска болница събра и противопостави експерти

Напрегнат дебат предизвика казусът с изграждането на Национална детска болница, който бе обсъден по време на организирана от Демократична България дискусия в парламента.

Повечето участници в нея се обединиха около тезата, че към момента липсва подробен проектен план, свързан с дейността, функциите и спецификите на подобен тип лечебно заведение.

Място

Служебният министър на регионалното развитие арх. Виолета Комитова апелира участниците в дискусията на първо място да се обединят около въпроса за мястото на националната детска болницата. „Няма спор, че тя трябва и може да бъде в двора на Медицинска академия. Предлагам ви да се обединим, че мястото на тази болница е в болничния комплекс на Медицинска академия“, заяви тя, като подчерта и близостта на друга здравна инфраструктура в района. Теренът го има, няма спор за него, посочи регионалният министър.

Другият важен въпрос по думите й е дали да се използва вече изграденото скеле там или да се изгради изцяло нова сграда. Тя припомни и хронологията на казуса, като обясни, че сградата-скелет отпада от градоустройствения план през 2012 година. През 2019 година, когато е направена обществената поръчка за детската болница, никой не се е съобразил с действащия към момента устройствен план. „Минават две години и се разбира, че сградата-скелет няма да може да получи градоустройствен статут, поради което не може да се получи виза за проектиране и проект за строителство“, разясни тя.
Комитова посочи, че лично се е срещнала със здравната инвестиционна компания, спечелила поръчката, пред чиито представители е обяснила, че веднага може да им издаде виза за нова сграда. От там обаче са обяснили, че не искат такава, защото така ще отпадне обществената поръчка.

Остро изказване по темата направи детският невролог проф. Иван Литвиненко. Това, че се налага деца да получават грижи в отделни болници, е в ущърб както на тях, така и на лекарите и родителите, категоричен беше той. Проф. Литвиненко обаче повдигна въпроса как ще бъдат разположени допълнителните клиники в проекта с височина 20 метра, каквито са изискванията според плана в момента, и то на терен с толкова много сгради в близост. В отговор архитект Петкана Бакалова, представител на инициативата „За истинска детска болница”, обясни, че това ще е обект на подробно устройствено проучване, което като принципал следва да възложи Министерството на здравеопазването. „Аз съм реалист и ако вие хвърляте прах в очите на хората, че на това място може да направите достатъчната болница, която да е с височина 20 метра, това е само PR за следващите ви избори. Ако искате реално да мислим за болница, предложете друго място“, заяви проф. Литвиненко.

Чуждият опит

Участие в дискусията взеха различни проектанти, работили по изграждането на детски болници в страни от Европа.

Тиери Жансон от болничния консорциум Icade Santé, обединяващ 173 лечебни заведения на територията на Франция, Германия и Англия, се спря на нуждата от подробен технически план за изграждането на подобен тип структура. Той посочи, че въз основа на опита, който има, планът трябва да е с обем средно от 500 страници. В него трябва да залегне информация за нуждата от подобен проект, да има подробни описания на всички функционални сектори в сградата, както и дейностите, които ще се извършват там, организацията помежду им и други съществени подробности. Програмата се изготвя с информация за помещенията, отделните зали, техническите спецификации, както и целите по отношение на качеството на проекта, обясни той. Важно е дейностите да са предварително определени, още преди започването на строежа, изтъкна Жансон.

Емануил Марков, който е  участвал в изграждането на няколко големи болници във Франция и Испания, също подчерта нуждата от предварително разписан подробен план. Той показа завършен такъв, който е в няколко тома, всеки от който с обем от десетки страници. Марков изказа учудване как може да се представя план от 20 страници, представен при обществената поръчка за реконструкция на съществуващото скеле.

Контекст и анализ

Здравният икономист Аркади Шарков също бе категоричен, че нуждата от изграждането на национална детска болница трябва да се разглежда в много по-голям контекст. Той трябва да изясни броя на лечебните заведения в областта, нужните специалисти, които ще работят в новата структура, възможностите за финансирането и други.

Отношение изрази и проф. Владимир Пилософ, председател на УС на Българската педиатрична асоциация. „Проблемът не е само механично на едно място да се съберат всички специалисти, а как ще работят заедно, какво ще бъде взаимодействието с останалите лечебни заведения. Ние ще затваряме или няма да затваряме педиатрични отделения. Пироговци ще си останат ли там, Националната кардиологична болница ще остане ли, детска клинична хематология в ИСУЛ ще остане ли“, попита той.

Подкомисия за детско здравеопазване

Доктор Таня Андреева, която е депутат от Демократична България и активист в инициативата за изграждането на нова детска болница, заяви, че „ако тръгнем по пътя на реконструкция, това ще е много бавно и практически невъзможно“. Тя се ангажира с поставянето на въпроса за създаването на подкомисия към здравната комисия в парламента, която да е свързана с детското здравеопазване. „Ние още днес трябва да започнем да мислим кой ще работи в национална детска болница, колко деца ще бъдат настанявани в нея“, отбеляза тя. „Пътят няма да бъде лесен, той минава през едни 1000 страници“, допълни д-р Андреева. „Детското здравеопазване е приоритет само на думи“, категорична бе тя.

Междувременно от Обединение „Детско здраве“ излязоха с позиция до медиите, в която обясниха, че на са поканени на днешната дискусия. „Нямаме логично обяснение защо не сме поканени, но сме убедени, че можем да построим най-добрата болница за децата на България“, заявиха от там. В становището си те подчертават, че компаниите в ДЗЗД „Детско здраве“ имат доказан във времето опит и експертиза в изграждането на лечебни заведения и дават пример с изграждането на редица болници у нас.