675,9 млн. лв. са нужни, за да бъдат реализирани специфичните препоръки на Съвета на Европа в сектор „Здравеопазване“. Това става ясно от последния вариант на Плана за възстановяване и устойчивост България, изготвен от правителството на Бойко Борисов. Планът е част от NextGenerationEU, временен инструмент за възстановяване в размер на 750 милиарда евро, който има за цел да се помогне за поправяне на непосредствените икономически и социални щети, причинени от пандемията от коронавирус.
Три реформи са заложени в сектор „Здравеопазване“ у нас, които според предишното правителство ще доведат до тази цел. Това са актуализиране на стратегическата рамка на сектора, цялостно внедряване на Национална здравно информационна система (НЗИС) и създаване на механизми за привличане и задържане на кадри в системата на здравеопазването и професионалната им реализация в определени райони на страната.
Реформа 1
Осъществяваната реформа предвижда промени в стратегическата рамка на сектор „Здравеопазване“ за повишаване на устойчивостта на здравната система на трусове.
Това трябва да стане чрез Национална здравна стратегия 2021- 2030 г. и план за действие по изпълнението й, чрез Национална стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2021 – 2030 г. и чрез Национална карта за дългосрочната нужда от здравни услуги в България.
За последната карта в документа е съобщено, че тя ще съдържа задълбочени анализи, заключения и препоръки за индивидуалното състояние на здравната система в различните райони на страната. „Анализите ще включват всички субекти от здравната система - болничната и извънболничната медицинска помощ, осигуреност с персонал, апаратурна обезпеченост, демографски и географски специфики, заболеваемост и други. Документът ще даде ясна представа за конкретните силни и слаби страни в здравната мрежа на всеки район от страната, потенциала му за развитие и рисковете, пред които е поставен“, пише в плана.
Реформа 2
Според плана Националната здравно информационна система (НЗИС) ще изведе до ново ниво предлаганите здравни услуги на населението, както и ще позволи въвеждането на нови такива, за които е от основно значение наличието и функционирането на модерна здравна информационна система. НЗИС ще бъде гръбнакът на информационните системи в сектор здравеопазване, който ще бъде основата за интеграцията с всички системи, обслужващи здравните и административните процеси, като ще бъде осигурена възможност за постигане на прозрачност в управлението на финансовите разходи, както и дейностите по организация, контрол, планиране и прогнозиране в системата на здравеопазването, възможност за оценка на качеството и безопасността на медицинското обслужване. С реализирането на дейностите и изграждането на НЗИС ще се осигури наличие на единна среда за обмен на медицински информация, ще се изгради система за Електронно медицинско досие, Електронна медицинска рецепта, Електронно медицинско направление и др., ще се създадат условия за финансово управление и мониторинг на разходите.
Според авторите на плана до месец май 2021 г. ще бъде разработена Наредба за националната здравна информационна система, с която ще се регламентират работните процеси в НЗИС. „Реализирани са базовите дейности по отношение на изграждането на ядрото на НЗИС, с което се предоставят условията за осигуряване на интеграционна среда за работа на внедрените модули. Налична е и възможност за създаване и управление на потребители, роли и групи. Създаден е и електронен портал за достъп до НЗИС след вход на външни потребители през модула Е-Автентикация, поддържан от Държавна агенция “Електронно управление“. Успешно са изминати първите етапи в създаването на електронно медицинско досие на всеки гражданин на Република България, като са изградени отделните раздели в него и е въведена част от медицинската информация“, пише в проекта.
Според заложените срокове до края на 2022 г. се очаква да бъде цялостно приключено разработването и тестването и от началото на 2023 г. НЗИС ще функционира в пълен обем. За постигане на очакваните резултати по отношение повишаване на нивото на контрол и отчетност от страна на лечебните заведения ще бъде разработена специализирана подсистема за събиране на информация от болници, както и система за мониторинг и контрол в здравеопазването.
Реформа 3
Създаване на механизми за привличане и задържане на кадри в системата на здравеопазването и професионалната им реализация в определени райони на страната. Реформата е насочена към преодоляване на недостига на медицински специалисти.
Авторите на плана обаче са отчели реформата като вече извършена, тъй като са отбелязали като реализирани и трите стъпките за преодоляването на недостига.
Първата е Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, като така били предприети мерки за справяне с регионалните диспропорции при медицинските специалисти. „Създаване на задължение за специализантите по клинични специалности, обучавани на места, финансирани от държавата, да работят за срок от 3 години в райони с установен недостиг на специалисти, като в същото време това задължение е приемливо за кандидатите за специализация и не ги отблъсква от заемането на места, финансирани от държавата. В допълнение е създадена нормативна възможност общините също да могат да участват във финансирането на обучението на необходимите за общината специалисти“, пише в плана.
Приет е Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения за създаване възможност медицинските сестри (както и акушерките и лекарските асистенти) да могат да разкриват собствено лечебно заведение, с което се създава възможност за пълноценна реализация на професионалния потенциал на тези медицински специалисти и за самостоятелното им включване в медицинското обслужване, което от своя страна би повишило привлекателността на тези професии. Създаване възможност за обезпечаване нуждите на работодателите от служители със съответната професионална квалификация и за дългосрочно обвързване на завършилите студенти с работодатели, които изпитват недостиг на такива кадри.
По отношение на реформите в документа е уточнено, че те не нарушават и не заплашва да нарушат конкуренцията в рамките на ЕИП и не следва бъдат разглеждани като държавна помощ.
Усилията за продължаващото провеждане на политиката за реформа в сектор здравеопазване ще бъдат подкрепени в рамките на Програмата за развитие на регионите 2021-2027 г. чрез инвестиции в извънболничната и болничната сфера, свързани със създаване на равни възможности за населението в отделните региони за достъп както до профилактика и превенция, така и до навременно и качествено болнично лечение чрез мерки за инфраструктура, оборудване, мобилни активи, цифровизация и услуги и приложения за електронно здравеопазване.
Интервенциите ще се основават на картографиране на здравните потребности, което да прогнозира направленията на необходимите промени за задоволяване на здравните нужди на обществото. С мерки, финансирани от ЕСФ+, ще продължат усилията за подобряване на здравните характеристики на населението и на работната сила в частност, с фокус върху здравната промоция и превенция. Ще продължи подкрепата за персонала в здравния сектор, като целенасочени интервенции се предвиждат за повишаването и уменията на високоспециализиран персонал в ключови области на здравната система, както и за персонала, полагащ лекарски и здравни грижи в извънболничната помощ и дългосрочните грижи, се уточнява още в плана.
Решението на служебното правителство
На неформалната видеоконференция на министрите, отговарящи за Кохезионната политика на ЕС, която ще се проведе на 18 май 2021 г. по покана на Португалското председателство, ще бъде обсъдено как най-ползотворно да се съчетават отделните източници за финансиране на инвестиционните мерки в отделните държави. "Позицията на България е, че наличието на дългосрочна визия за развитие и устойчиво управление на инвестициите е първото необходимо условие за ефективно използване и съчетаване на източниците на финансиране. Важно е също да бъде избягвана фрагментацията на инструментите и програмите както на национално, така и на европейско ниво. Балансираното регионално развитие трябва да е сред основните принципи за финансиране. Опитът на България показва, че още в хода на изготвяне на националните стратегически програмни документи следва да бъде очертана разделителната линия между планираните мерки. С цел предотвратяване на двойно финансиране е от особена важност междуведомствената координация на национално ниво. Не на последно място финансирането трябва да бъде базирано на резултати", се казва в днешното решение на служебното правителство.
Западняците знаят ли ,че скопения правителствен АЗИС е полуелектронен с бала хартиени елементи ? И не засяга отделните кочинки например РЗИ<>МЗ<>НЗОК <>НЦОЗА които да си комуникират, а не да искат поотделно отчети, справки и таблици от лекарските практики за това и онова вече предадено на една от тези институции. Хахаха. всички средства от клетия западно европейски данъкоплатец ще потънат при правителствените мутрокомунисти, а реалния изпълнител в ПИМП,СИМП и БП няма да получи нищо което да подкрепи неговата медицинска практика с реално подпомагане ,мотивация и перспективи. Искам да видя колега ,който ще каже Да , ЕС подкрепи моята лекарска практика с реални неща. Всуе.
Всичко в плана на Тиквата в сферата на българското здравеопазване е сбъркано и с цел грабеж! Ибрикчийчета на цънцарина Тиков, кога ли ще ви узреят кратуните, че профани и прости мутри не могат да измислят нещо свястно, особенно в сферата на здравеопазването, освен схеми за крадене на пари!