Институциите: Стратегическият здравен съвет е излишен и противоконституционен

Стратегическият здравен съвет, предложен в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, е излишен и противоконституционен. Това е единодушното мнение на институциите, изпратили становища по законопроекта, внесен от депутата от „Демократична България“ д-р Александър Симидчиев – Министерство на здравеопазването, НЗОК и Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. Срещу създаването на съвета се произнася и Сдружение за развитие на българското здравеопазване, докато БАПЗГ, Алиансът на българските акушерки и Националната мрежа за децата подкрепят създаването му.

Според Здравното министерство така, както е конституиран в текстовете на законопроекта, Стратегическият здравен съвет е с ненапълно изяснен правен статут, което пък поражда опасения във връзка с позиционирането му между институциите, ангажирани със здравната политика.

„Считаме, че разграничаването на функциите на стратегическия здравен съвет като консултативен орган на законодателната власт от тези на изпълнителната власт, която ръководи и осъществява държавната здравна политика, следва да е категорично, за да не се нарушава конституционно установеният баланс между институциите“, казват от МЗ.  

От Министерството смятат още, че трябва да се обсъди и въпросът с необходимостта от създаването на още един консултативен съвет с компетентности, които се припокриват от тези на други съвети с подобни функции – Икономическият и социален съвет и Висшият медицински съвет.

От НЗОК заявяват, че се създава впечатление за смесване на функции на органи на изпълнителната власт с тези на законодателната власт, което от своя страна не кореспондира с принципа за разделение на властите.

„Доколкото в Конституцията е предвидено организацията и дейността на Народното събрание да се осъществяват въз основа на Конституцията и на правилник, приет от него, както и че Народното събрание избира от своя състав постоянни и временни комисии с конституционно определени функции, то предложението за създаване на различен от посочените органи към НС остава неясно и немотивирано“, казват от Здравната каса.

„Така предложения стратегически здравен съвет създава неяснота относно правното му положение, а именно: орган на коя държавна власт се явява - на изпълнителната власт или на законодателната. Самият съвет се явява без реални правомощия както в изпълнителната, така и в законодателната власт на държавата. В този смисъл създаването на предлаганата администрация би влязло в колизия със Закона за администрацията, който създава лимит на числеността на публичната администрация“, категорични са от ИАМН.

От агенцията възразяват срещу регламента за член на съвета да бъде избрано всяко лице с виеше образование с образователно-квалификационна степен магистър, тъй като това дава възможност лице извън сферата на здравеопазването да може да взима отношение по стратегическите приоритети на здравната политика в България.

Според Сдружението за развитие на българското здравеопазване този съвет ще бъде още една бюрократична спънка и така, както е предложен и конструиран, няма да улесни политиките в сферата на здравеопазването, а по-скоро ще ги затормози. Единственият реален ефект, който този орган може да произведе, е създаването на излишни работни места в сферата на администрацията и възможност избраните членове да получават регламентираната заплата без да осъществяват смислена и полезна дейност, смятат от Сдружението.

От БАПЗГ пък настояват в Стратегическия здравен съвет да бъдат включени и членове от всички професионални направления в здравеопазването. „Без представители на съсловните организации Съветът би дублирал до голяма степен дейността на Комисията по здравеопазването към НС. С възлагането на определените в Законопроекта функции на Съвета се „размива“ политическата отговорност за необмислени законодателни решения. Без представители на всички съсловия не може да се правят дългосрочни здравни политики и да се формулират стратегическите приоритети на здравеопазването, които са основна цел на Стратегическия здравен съвет“, казват от асоциацията и изискват да отпадне регламента в съвета да участват само лица с придобита образователно-квалификационна степен „магистър“.

От Алианса на българските акушерки подчертават, че създаване на Стратегически здравен съвет с членове, издигнати от парламентарните групи, няма как да доведе до взимане на надпартийни и независими решения, докато не бъдат включени достатъчен брой представители на всички заинтересовани страни - медицински лица и представители на пациентски организации.

„Нашето предложение е, като членове на Стратегическия здравен съвет да бъдат включени представители от всички видове регулирани медицински професии, без това да бъде политически обвързано с партийна принадлежност. Само така може да се реализира дейност на равнопоставени дискусии, консултации, становища и решения в сферата на компетентността си. Липсата на равноправна представителност на професиите на фелдшери, акушерки, помощник фармацевти, зъботехници, рехабилитатори и др. е в разрез с Глобалните стратегии 2020-2025 г за развитие на съсловията в здравеопазването“, казват от алианса.

Подкрепата си за съвета изразяват и от Национална мрежа за децата, но изказват и опасение, че при предложената структура на Съвета, в чиито състав влизат единствено представители на парламентарните групи, не се гарантира напълно вземането на надпартийни и независими решения и тя оставя твърде голямо поле за политическо влияние върху решенията на Съвета. „За да бъде избегнат този риск, предлагаме включването в състава на Съвета като равноправни представители на представители на всички регулирани медицински професии; представители на пациентски организации; представители на неправителствени организации с експертиза в областта на здравеопазването, здравните грижи и уязвимите групи и предлагаме заседанията на Съвета да са на месечна база“, казват от организацията.