Из пресата: За здравноосигурителния модел, за вината на медиците, за село без лекар

„Системата, които имаме в момента - НЗОК като единствен стълб на финансиране на здравеопазването не може да отговори на потребностите и изискванията на българските граждани.” Така депутатът от ГЕРБ и член на здравната комисия в парламента доц. Лъчезар Иванов обяснява пред „Труд” нуждата от нов здравноосигурителен модел.

„Моделът, който бе създаден в началото на демокрацията вече не работи и се опорочи. Доказателство за твърдението ми е, че нито пациентите са доволни, нито лекарите”, казва той.

Доц. Иванов признава като грешка премахването на здравноосигурителните фондове, като отбелязва: „При застраховането има реализация на медицинска услуга след настъпване на събитието, те. след настъпване на заболяване от различен характер. При здравното осигуряване философията е коренно различна. Там се работи в посока предотвратяване на събитие, акцентът е върху профилактиката”. Той посочва още, че бившите здравни фондове са можели да се превърнат във втория осигурителен стълб в здравеопазването. „Така от една страна щеше да бъде разбит монопола на НЗОК, а от друга - фондовете щяха да поемат функциите на корекционни и контролни органи. Те щяха да са и втори източник на финансиране в здравеопазването”, казва депутатът.

Той припомня, че здравната вноска не е увеличавана от 2005 г., но заявява, че вдигането й ще реши проблема за кратък период от време. „Повишаване на вноската не е кардинално решение, защото и парите, и контрола са в ръцете на една институция - НЗОК. За да се премине към каквато и да е друга система първо трябва да се въведе електронното здравеопазване, за което се говори още от 2001 г. Всяко правителство говореше за него, вече сме на прага на реализацията му”, твърди доц. Иванов.

По думите му, за да се запази системата и да няма трусове, трябва да бъде запазена здравната каса, която е фундаментът. „Надграждащият елемент на системата ще са застрахователните дружества или нови каси. Това означава, че всеки ще си плаща в касата и ако иска ще си плаща и застраховка, която е персонална”, казва той пред „Труд”.

Някои издания отразяват реакцията на БЛС във връзка със случая с починалата родилка в Плевен и коментарите около него. „Тиражирането на недостоверна информация по особено чувствителна тема като майчиното и детско здраве създава недоверие към българските медици. Това становище разпространиха от БЛС по повод на трагичния случай с починалата родилка в Плевен”, пише „Дума”.

„Докато по създал се медицински проблем не бъде извършено щателно разследване относно възможните причини за настъпилите последици, всеки гражданин следва да бъде неприкосновен от уронващи името му упреци, както и вменяващи му недоказана вина коментари. Дори и да са налице виновно извършени действия, не бива да забравяме, че вината винаги е индивидуална, а не обща, поради което е неприемливо укорът за допусната грешка да рефлектира върху цялото съсловие”, пишат от лекарската гилдия”, допълва изданието.

И още: „Ръководството на съсловната организация вярва, че обществото ще успее да осъзнае, че лекарската професия е призвание и всички, ангажирани с нея, се водят от принципа „Primum non nocere” – „На първо място не вреди!”

„Монитор” пък се спира на поредното населено място, останало без личен лекар. „Над 400 души от село Ваксево останаха без джипи. Цялото село от Невестинска община се включи в подписка за възстановяване на лекарска практика в населеното място. Жителите на Ваксево са запознали с проблема и зам. областният управител на Кюстендилско д-р Матей Попниколов. По негови думи хората са останали без джипи, след като от съществуващи две лекарски практики се е наложило закриването на една. Така всички жители на селото, които са малко над 400, ще трябва да пътуват до община Невестино, където се намира най-близкият лекарски кабинет”, разказва публикацията.

„Кабинетът на д-р Антон Стойнев в здравната служба във Ваксево остана заключен. Сега хората са принудени да се разкарват до Невестино или Кюстендил, да дават рецептурните си книжки на децата. Те ходят при личните лекари за изписване на необходимите лекарства. Не е приятно, а нашето село е голямо, има необходимост от лекар”, обяви и кметът на селото Юлия Испиридонова. Самият д-р Стойнев познавал и обслужвал хората в района повече от 20 години. „Този човек ни познаваше. Знаеше на всеки какви са болежките. Сега няма кой и кръвното да ни премери. Все пак сме възрастни хора. Ако ни стане лошо, докато изчакаме линейка, ще си умрем като нищо”, гневи се 78-годишната Иванка.

„Запознал съм институциите с проблема, в случая това са здравната каса и РЗИ. Решението е в ръцете на шефа на Надзорния съвет на НЗОК”, коментира още зам. областният управител д-р Матей Попниколов”, четем във всекидневника.