Част от проблемите с финансирането на общинските болници намериха своето решение миналата седмица. С какви други проблеми се сблъскват те коментира пред „Монитор” председателят на сдружението им д-р Неделчо Тотев. „Проблем е постоянното покачване на цените на някои консумативи, например на електричеството. Аз съм директор на общинската болница в Чирпан. Оказва се, че цената на тока след увеличението е два пъти по-висока за лечебното ни заведение от тази, която съм договорил преди време. Сега се налага да излезем на свободния пазар и да търсим там, където цените са по-ниски. Това е проблем и за не една и две други общински болници”, отбелязва той пред изданието.
„Проблем за нас, мениджърите на общински болници, е и възможността да управляваме целевия ресурс. Всички общински болници имаме общопрофилирани вътрешни отделения и акушерогинекологични. Тези отделения разполагат с общи профилни легла. На тях може да лежи изцяло вътрешна палотология - гастроентерологичи случаи, пулмологични, кардиологични и т.н., без да има фиксиран брой колко точно да са гастро-, пулмологичните и кардиологичните.
Последна промяна. Според нея болничните легла трябваше да бъдат профилирани строго - точни бройки за всеки тип заболяване. Ако се появи един пациент в повече над установения брой, например 11-ият кардиологичен случай, при положение че имаш 10 легла, не можеш да го приемеш. Ако го приемеш да го лекуваш, НЗОК няма да ти плати нищо”, посочва той и нарича ситуацията „пълно недоразумение”, след като общинската болница няма сектори, а има едно вътрешно отделение.
Д-р Тотев обаче посочва, че след работната среща в края на миналата седмица се стигна до решението болниците да нямат това ограничение. „Въпросните лимити, над които НЗОК не плаща на болниците за лекувани пациенти, вече са вдигнати, макар и малко”, отбелязва той.
Някои издания се спират на изнесените данни от семинар, посветен на психичните проблеми. „Само 20 на сто от българите, страдащи от депресия, тревожност и психични разстройства, са получили адекватна помощ. 14,5 на сто от хората у нас са с психични разстройства като тревожност, депресия и състояния, предизвикани от употребата на алкохол и наркотици. Данните бяха представени от д-р Захари Зарков, началник на отдел "Психично здраве", на семинар, посветен на изводите и измеренията на психиатричната стигма, организиран от Националния център по обществено здраве и анализи”, пише „Дума”.
„Най-често болните търсят помощ от общопрактикуващите лекари. Десет пъти по-малко са лицата, обърнали се към психиатри, подчерта той. Като причини за честите психични разстройва д-р Зарков посочи генетични фактори и телесно заболяване.
Колегата му д-р Владимир Наков призова да се сведе до минимум информацията за самоубийствата. Той посъветва медиите да бъдат внимателни при отразяването им. Д-р Наков съобщи, че най-високите нива на повлияване и опити за самоубийство след медийно отразяване има при жените, но най-раними и изложени на риск са юношите. Той посочи, че общият брой на регистрираните опити за самоубийства у нас е около 3000 годишно, а около 600 от посегналите сами на живота умират всяка година. По думите на д-р Наков основният рисков фактор при самоубийствата са психичните разстройства, злоупотребата с алкохол, наркотици и шизофренията”, информира още всекидневникът.
„Телеграф” пък се спира на инициатива за взаимодействие между болници. „Специалистите от „Пирогов” ще консултират колегите си от болницата в Сандански по телефона. Това ще се случи чрез първия у нас съвместен кол център между двете лечебни заведения, който ще бъде изграден в санданската МБАЛ „Югозападна”. Така медиците ще могат да поддържат 24-часова връзка помежду си при необходимост от второ лекарско мнение, бърза диагностика на пациенти или липса на специалист. В същото време те ще имат достъп и до всички направени изследвания на пациентите от местната лечебница”, четем във вестника.
„Постоянната конферентна връзка е предназначена за деца, нуждаещи се от медицинска консултация, но в бъдеще ще може да се използва и за лечение на възрастни”, допълва публикацията.
