Различни акценти от приетия вчера в МС доклад за здравето на нацията извеждат днес вестниците.
„Живеем 6 години по-малко от другите в ЕС”, пише „Труд”. „Въпреки че се увеличава, средната продължителност на живота у нас през 2017 г. остава с повече от 6 години по-ниска от тази в ЕС - 80,9 г. Това сочи годишният доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия за 2017 г., които бяха приети от правителството вчера”, пише вестникът.
„Според данните от тях през 2017 г. се наблюдава намаляване на раждаемостта, като показателят се доближава до нивото в повечето европейски страни (10.0%). Достигнатото равнище на детската смъртност от 6.4% е най-ниското в цялата история на демографската статистика на България”, четем още в изданието.
„Живеем с пет седмици повече”, оповестява пък „Монитор”, като цитира същия доклад. „Средната продължителност на живота в България е нараснала с пет седмици през миналата година спрямо 2016 г. През 2017-а тя е достигнала 74.76 г., докато година по-рано е била 74.65 г. Като цяло обаче тя все още е по-ниска от тази в Европейския съюз - 80.9 години”, пише всекидневникът.
„Достигнатото през 2017 г. равнище на детската смъртност от 6.4% е най-ниското в цялата история на демографската статистика на България. По отношение на този показател се наблюдава дълготрайна тенденция за намаляване - през 2000 г. детската смъртност е 13.3%, 2010 г. 9.4%, а 2015 г.-6.6%, но все още нивото е по-високо, отколкото в ЕС, където е 3.6%. Въпреки изразената тенденция за намаление на смъртността и в останалите възрастови групи, България все още е с по-висок коефициент за смъртност (15.5%) в сравнение със страните от ЕС (10,2%)”, допълва публикацията.
„Сега” пък се спира на данните за заболеваемостта от рак. „През 2017 г. намалява заболеваемостта от злокачествени новообразувания спрямо предходната година”, съобщиха от правителствената информационна служба, позовавайки се на приетия от кабинета вчера Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия за 2017 г. Конкретни данни обаче не са посочени, освен че „най-висока е болестността от рак на млечната жлеза при жените и рак на женските полови органи”, четем в изданието.
„В последните години официалната статистика у нас отчита спад на новооткритите болни от рак. Например по данни на НСИ за 2015 г. в България са регистрирани 32 092 нови случая, а през 2016 г. те са вече 31 041. Според специалистите обаче реалната тенденция е за ръст на новооткритите случаи, а статистиката се изкривява от липсата на адекватен раков регистър”, коментира материалът.
Друга публикация в ежедневника се спира на продължаващото години наред дело за падналия асансьор в столичния „Майчин дом”. „Повече от 8 години след като 8 души пострадаха при падане на асансьор в университетската АГ болница „Майчин дом” най-сетне приключи наказателното дело за инцидента. Шестима от пострадалите бяха жени в напреднала бременност.
Четиримата, пратени на съд от прокуратурата, са признати за виновни. Това са доц. Виктор Златков - изпълнителен директор на лечебното заведение, Красимир Паунов - собственик на ЕТ „МБ 97-Красимир Паунов” - фирмата, наета за ремонт и поддръжка на асансьора, Галин Стоянов - инспектор от държавния технически надзор, който отговарял за злополучния асансьор, и Николай Костевски - началник на отдел „Управление на собствеността” в „Майчин дом”. Те обаче бяха освободени от наказателна отговорност и санкционирани само с административна глоба от по 3000 лв.”, пише вестникът и уточняа, че решението на Софийския районен съд не е окончателно и може да се атакува пред още една инстанция.
Вестниците отразяват и приетите регулации, свързани с хората с увреждания. „80 000 инвалиди ще имат право на личен асистент от 1 септември. Това са болни с над 90% инвалидност и право на чужда помощ, както и децата с над 50% увреждания и право на помощ. В групата влизат децата без право на чужда помощ, ако увреждането им е над 90%”, пише „24 часа”.
„1,283 млрд. лева са предвидени за следващата година за хората с увреждания и част от тях ще може да се пренасочат към осигуряването на услугата личен асистент. Така че пари ще има, увери социалният министър Бисер Петков”, допълва вестникът.
