Здравната комисия увеличи наказанията за нападение над медици (Обновена)

С 18 гласа "за" без "против" и "въздържали се", парламентарната здравна комисия прие предложеното от Валери Симеонов изменение на НК за наказанията, касаещи нападенията над медици.

Предложенията предвиждат увеличение на минималния размер на наказанието лишаване от свобода за тежка телесна повреда на седем години вместо досегашните пет, за средна телесна повреда на пет години вместо досегашните три, за лека телесна повреда на две години вместо досегашната една, като за лека телесна повреда без разстройство на здравето се завишава максималният размер на наказанието от три на пет години лишаване от свобода. Очакванията са, че това законодателно изменение ще има положителен ефект по отношение на изпълнение целите на наказанието в случаите на причиняване на телесна повреда на медицински специалисти.

"Трябва да се вземат мерки за увеличаване на наказанията, но и трябва да стане ясно, че никое нормално общество не бие лечителите си", каза председателят на комисията д-р Даниела Дариткова.

Според председателя на БЛС д-р Иван Маджаров промените няма да решат проблема с насилието над медиците, но са стъпка в правилната посока. " От Лекарския съюз подкрепяме както завишаването на наказанията, така и мотивите към тях", каза пред комисията той. 

Подкрепата си изрази и председателя на Българския фармацевтичен съюз проф. Илко Гетов, който добави, че фармацевтите също са сред най-често атакуваните професионалисти. 

В мотивите към измененията на Наказателния кодекс са представени няколко случая на нападения над медици през 2019 г.

„Пореден опит за нападение срещу лекари от страна на пациенти беше регистриран от МВР на 3 декември. Мъж във видимо нетрезво състояние е заплашвал медици от ДКЦ 1 в Бургас с газов пистолет с патрон в цевта, а към него имало още 10 патрона.

На 29 ноември станахме свидетели на непровокирана с нищо агресия срещу медицински специалисти. Пациент атакува брутално лекарите и сестрите от Клиниката по хирургия на УМБАЛ „Св. Анна“-София. Той обиждал, удрял, блъскал и душил медиците, които се опитали да го успокоят. Освен това размахвал белезници, заплашвал с арест и счупил врата на клиниката. Пострадалите лекари и сестри освен физически травми са в психически шок.

На 13 ноември 50-годишният фелдшер Красимир Куманов бе нападнат в село Каменар от сина на пациентка, за която имало спешно повикване. Медикът няма сериозни наранявания, но напуска работа, защото това не е първото посегателство срещу него от страна на пациент. Според директорът на Спешна помощ във Варна вербалните атаки от пациенти към лекарите са ежедневни. Понякога се стига и до физическа разправа.

През месец август пациентка е била приета в белодробна болница "Д-р Трейман" във Велико Търново, но самоволно напуснала, за да отиде на сватба, след което се върнала във влошено здравословно състояние. Близките на жената се възмутили, че лечението продължава все още, и очаквали тя да бъде излекувана веднага. В резултат на избухналата свада се стига до саморазправа с двама лекари и четири медицински сестри, които са били обиждани и нападнати от пациентката и нейните близки.

Пореден акт на агресия към лекар в пловдивска болница стана известен преди няколко месеца. Медик от УМБАЛ „Св. Пантелеймон” е бил нападнат и заплашван от сина на пациентка, който бе глобен в размер на 200 лева за дребно хулиганство, като наказанието бе потвърдено от Районен съд - Пловдив. Младежът се нахвърлил към доктора, като започнал да го ругае и да му крещи: „Ще видиш какво ще ти се случи, ще ти откъсна главата, жив от тука няма да излезеш, няма да си тръгнеш”.

На 22 март пациент наби личната си лекарка в 18-то ДКЦ в София. До насилието се стигнало, след като медикът се опитал да обясни на мъжа, че няма право да му даде направление за бъбречна трансплантация, защото няма такива правомощия“, разказват вносителите.

Те цитират и проучване, според което около 90% от медиците са били жертва на насилие, а по данни на Министерство на здравеопазването физическите нападения над лекари през 2018 г. са 396.

Депутатите от здравната комисия приеха на първо четене и предложението на Лъчезар Иванов за изменение на Наказателния кодекс, според което е необходимо по надлежния ред да се докаже, че водач на превозно средство е употребил наркотици, за да подлежи на санкции. Това включва не само полеви тест, тъй като на такъв могат да реагират и много медикаменти, но и кръвна проба. „Изразявяме нулева толерантност към подобни прояви“, заяви доц. Иванов.