С 9 гласа „за“, един „против“ и 7 „въздържал се“ парламентарната здравна комисия прие на първо четене промените в Закона за здравето, с които се регламентират противоепидемичните мерки след края на извънредната епидемична обстановка.
От МЗ подкрепиха Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето. „Предложената със законопроекта възможност министърът на здравеопазването да въвежда противоепидемични мерки за определен период от време и след отмяната на обявена извънредна епидемична обстановка ще създаде предпоставки както за предотвратяване на евентуално последващо епидемично разпространение на заразна болест, така и възможност за контролиране на епидемичния риск. По този начин ще се възпрепятства непосредственото застрашаване на живота и здравето на гражданите и няма да се допусне възникването на последваща извънредна епидемична обстановка“, каза началникът на кабинета на министъра доц. Васил Пандов.
По думите му с предложените промени в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. ще се създаде възможност за запазване за определен срок на част от капацитета на лечебните заведения за оказване на медицинска помощ на пациенти с потвърдена коронавирусна инфекция. Създаването на тази възможност е важно и ще осигури своевременен достъп до болнично лечение на такива пациенти, нуждаещи се от хоспитализация в периода след извънредна епидемична обстановка, в който болниците преминават към обичайната си организация на работа, посочи той.
Управителят на НЗОК проф. Петко Салчев обаче подчерта, че с предложения законопроект се предвижда да се създаде правна възможност след отмяната на обявена извънредна епидемична обстановка директорът на РЗОК да може да сключва договор с изпълнители на медицинска помощ, които не отговарят на изискванията, но това предложение крие в себе си много рискове. „Един от тези рискове е нови договорни партньори на НЗОК, които не са били предвидени. Дейността по управление и разходване на средствата от задължителните здравноосигурителни вноски за заплащане на здравни дейности, осъществявана от НЗОК, е бюджетно обезпечена, поради което е необходимо планиране и контрол за ефикасно и ефективно използване на средствата, които не са неограничени“, каза проф. Салчев.
Той допълни, че не е против това, тъй като НС ще реши, но попита какво се случва, ако директорът на РЗИ блокира N брой легла заради грип.
Депутатът от „Възраждане“ пък Елена Гунчева заяви, че ще гласува против законопроекта, защото в него не е засегнат начинът, по който заповедите на министъра ще бъдат контролирани. Тя каза още, че не е засегнат и въпросът с маските и нарече предложенията „медицински фашизъм“.
„Не разбирам защо се възмущавате, след като и сега законът дава същите права на министъра на здравеопазването. В момента това, което е правим, е да върнем ситуацията от преди 2020 г., когато законът позволяваше въвеждането на противоепидемични мерки срещу грип“, отвърна депутатът от „Има такъв народ“ доц. Ивайло Христов.
Д-р Александър Симидчиев от „Демократична България“ пък предложи на Елена Гунчева да го уведомява, ако й се налага оперативна интервенция, за да може да се организират лекарите, които я извършват, да бъдат подготвени да не носят маски по време на операцията, за да не бъдат подтиснати.
Народният представител от ГЕРБ проф. Асен Балтов на свой ред настоя от Министерския съвет да се произнесат ясно дали удължават или не епидемичната обстановка, тъй като главният държавен здравен инспектор е предложил удължаването й до 15 май.
„Нямаме информация, че извънредната епидемична обстановка ще бъде удължена, затова и внасяме законопроекта. Законът ще бъде въведен от 1 април, ако бъде приет със задна дата от Народното събрание“, уточни доц. Тонев.
