Заетите в сферата на здравеопазването са сред кадрите, които са от най-рисковите групи, изложени на синдрома на професионалното прегаряне или т. нар. burnout. Това стана ясно на пресконференция с участие на наши и чужди експерти по темата.
Те бяха единодушни, че професиите, свързани с активно социално общуване, какъвто е и медицинският труд, са сред изложените на свръхнапрежение. Изследване, проведено през 2010 г. сред студенти по медицина, сочи, че още през първата година от обучението си над една пета от тях страдат от синдрома на „прегарянето“. Сред другите рискове групи са заетите в социалната сфера, образованието, военните и др.
Специалистът по стратегически маркетинг Хамза Кан припомни, че Световната здравна организация определя синдрома на професионалното прегаряне като световната епидемия на 21-ви век. Той посочи, че загубите от това състояние възлизат на милиарди долари. Изследвания, свързани със загубите на бизнеса от тези проблеми, сочат, че годишно разходите в Европа от депресия в резултат на работата възлизат на €617 млрд. Сред тях тези вследствие на отсъствие от работа са €272 млрд., от загуба на продуктивност са €242 млрд., а здравните разходи са €63 млрд. Социалните плащания за неработоспособност са €39 млрд.
300 млрд. долара са годишните загуби в САЩ, включващи медицинска грижа, отсъствие от работа и намалена работоспособност вследствие на стрес. Медицинските разходи на служител с подобни проблеми са средно 600 долара повече.
Кан допълни, че в родния му град Торонто 30% от т. нар. поколения Z и Y имат някакви психически проблеми, свързани с тревожност, депресия или други здравословни проблеми. По думите му голяма част от причините за прекомерните нива на стрес са свързани с лошата организация на работа – много често хората не почиват или не използват регламентираните си почивки. „Често служителите се хранят на бюрата си, работят по 9-10 часа“, даде за пример той. Според него полезни в тази насока биха били програмите за професионално развитие, с които да се намали стресът, появяващ се вследствие на усещането за липса на компетентност сред служителите.
Томчо Томов, ръководител на Националния център за управление на компетенциите към Българска стопанска камара, заяви, че проблемът с професионалното прегаряне става все по-голям. Той изтъкна, че разходите на работодателите у нас за болнични през 2016 г. възлизат на 144 милиона лева, като 50% от тях се дължат на стрес. 30% от текучеството в една организация се дължи именно на такива проблеми, допълни Томов. Той обясни, че за новите поколения е важно не само заплащането, но и условията на работа, както и тя да носи смисъл. По думите му както работодателите, така и институциите в България нямат капацитет за овладяване на burnout синдрома. Затова и от БСК са готови да окажат съдействие в тази насока.
Според Анелия Горгорова, управител на консултантска компания в областта на човешките ресурси и бизнеса, институциите биха подпомогнали работодателите чрез анализ на различни статистики в тази насока. Като пример тя посочи нуждата от конкретен анализ на това каква част от болничните се дължат на прекомерен стрес. Тя допълни, че за самите работодатели би било полезно да са по-информирани за синдрома на професионалното прегаряне и мерките, с които биха могли да намалят риска от него сред служителите си.
