Задължиха министъра да предложи мерки срещу недостига на медици (Обновена)

Народното събрание задължи министъра на здравеопазването в срок от три месеца, считано от днес, да представи пред парламента конкретни мерки с конкретни срокове за тяхната реализация за преодоляване на недостига на лекари в определени специалности и на медицински сестри и за задържане на младите лекари и медицински сестри в България.

От предложеното решение от ДПС обаче отпадна задължението в срок от шест месеца министърът да представи конкретни финансови разчети за средствата, необходими за реализацията на планираните мерки, както и план кои от тях в държавния бюджет за коя година ще бъдат включени, както и до една година да представи първите резултати от реализацията на мерките.

Решението беше предложено във връзка с разисквания по питането от депутата от ДПС доц. Джевдет Чакъров към здравния министър проф. Асена Сербезова относно политиката за преодоляване на недостига на лекари в определени специалности и на медицински сестри и за задържане на младите лекари и медицинските сестри в България.

„Благодаря на доц. Чакъров, че постави тази толкова важна тема, която, както се видя и по време на разискванията, не е в компетенцията само на МЗ. Народните представители я поставихте на надпартийно ниво, но бих искала да създадем и

една по-разширена работна група, в която освен представители на МЗ, да бъдат включени и представители на МОН

във връзка с приема в учебните заведения. Поставиха се въпросите за финансовото управление на лечебните заведения и справедливото или несправедливо заплащане на медиците. Решаването на проблема с кадрите е общо дело, като нашата цел е да поставим едни здрави основи за бъдещите управления“, каза министър Сербезова.

Тя допълни, че основните проблеми на системата са тези с кадрите и електронното здравеопазване.

„Трябва да се направи много сериозно проучване на възрастовата структура на населението по населени места и региони и да се идентифицират конкретните потребности от медицински услуги. В тази посока дори имаме препоръка от Европейската комисия някои общински болници да се преструктурират със съответния минимум отделения, така че населението там да е осигурено с необходимите медицински дейности. Крайно време е и да решим проблема с болниците за долекуване. Нужно е да се изгради и инфраструктура, за да може пациентите от отдалечените райони до специализирана медицинска грижа. Трябва да се осигури качествена първична медицинска помощ, затова трябва да се работи съвместно и с общините. Трябва да се набележат адекватни мерки за образованието на медицинските кадри. Необходимо е да се създадат както необходимите медицински специалисти, така и да се осигури оставането им в страната. Трябва да се направи пълен анализ на системата на здравеопазването и на базата на него да се направи дългогодишно планиране“, заяви доц. Чакъров в мотивите към питането си.

Депутатът от БСП проф. Георги Михайлов изрази разочарованието си, че

при въпроси, които са напът да взривят обществото, залата е полупразна

„Ние разчитаме на народното представителство на разбиране и решение на въпроси, които са се трупали с години. Незаинтересоваността на колегите носи много болка в душата на нас, лекарите“, каза проф. Михайлов.

Той беше категоричен, че първото нещо е да се промени системата на специализация, за да се направи привлекателна за колегите. „Идеята, която се обсъжда и с ректорите на университетите, е единната специализация. Вторият принцип е регионализацията на здравеопазването. 80% от болниците се намират в пет града в страната“, каза той.

„Не може да постъпваме по един и същи начин, ако искаме да постигнем различни резултати. Два са главните проблеми в системата – броят на лекарите и сестрите в пенсионна и предпенсионна възраст и броят на младите лекари и професионалисти по здравни грижи, които искат да работят в места, различни от университетските болници. Изхождайки от тези два основни проблема, трябва ясно да кажем, че след десет години голяма част от лекарите в болничната и особено в първичната помощ ще са пенсионери, ако не направим нещо веднага. Голям е и броят на млади лекари, които заминават в чужбина, макар че в последните три години има лека тенденция към намаляване. Този факт на намаляване на напускащите страната не решава обаче основния проблем – недостига на достатъчен брой млади лекари и професионалисти по здравни грижи, които да задоволят нуждите на здравната ни система“, каза депутатът от ГЕРБ проф. Костадин Ангелов.

По думите му държавата трябва да направи всичко възможно всички желаещи млади лекари, които искат да специализират, да бъдат финансирани от нея.

Проф. Ангелов припомни идея на ГЕРБ за тристълбовото финансиране на системата.

Според депутата от „Има такъв народ“ д-р Ивайло Христов проблемът е в работодателя, защото

от управителите на лечебните заведения зависи каква ще е заплатата на медицинските специалисти

„Как без увеличение на заплатите и такива диспропорции ще задържим кадрите? В това отношение ролята на МЗ, макар и принципал на държавните болници, всъщност е само наблюдател. Ще дам пример – в Окръжна болница - Варна 820 лв. е заплатата на един лекар и 750 лв. на медицинска сестра в отделението по неврохирургия. Имаме едни дерибеи, които си управляват болниците както си искат. Изборът на медиците е или да напуснат лечебното заведение, или да напуснат професията“, каза той.

Д-р Христов заяви, че ИТН ще предложат промяна в Закона за публичните предприятия, с които ще се дадат повече правомощия на принципала да упражнява контрол върху управлението и въвеждане на мандатност на директорите. „Какво кариерно развитие може да има, след като определени хора десетилетия са бетонирани на позициите си – или баща ти е шеф на клиника и я получаваш като наследство, или целуваш пръстена на боса и ти дават болница“, каза още той.

Д-р Хасан Адемов от ДПС подчерта, че трябва да се обърне специално внимание на образованието, защото нужното съотношение между лекари и сестри трябва да 1:2, а във висшите училища се приемат 1000 лекари и 600 медсестри, защото няма кандидати. „Можем да регионализираме медицината, но няма как без Сдружението на общините“, допълни той.

Председателят на парламентарната здравна комисия доц. Антон Тонев каза, че за да може да се подобри положението при младите лекари и медицински сестри, трябва да кажем точно какви са проблемите им. „Колкото и пари да сложим пред младите лекари, когато той започва специализация в някоя малка болница, след 6 месеца той ще напусне и

ще отиде в университетска болница, в която някой ще му обърне внимание“,

каза депутатът от „Продължаваме промяната“. Той беше категоричен, че специализацията трябва да се направи по-масова и по-различна.

„Ние говорим за сега, но трябва да имаме предвид, че в бъдеще може би ще имаме по-голяма нужда от специалистите с много по-тежък профил, свързан с профилактика, превенция и дигитализация“, каза депутатът от „Демократична България“ д-р Александър Симидчиев.

Според народния представител от ГЕРБ проф. Асен Балтов 100% трябва да се субсидират най-липсващите специалности, а за най-търсените да има задължително обвързване с 5-годишен договор. Специализантите в малките болници пък могат да ходят в големите болници на едномесечни курсове и накрая се явяват на изпит за специалност.