На 10 октомври светът отбелязва Деня на зрението, чиято цел през тази година е да се насочи вниманието на всеки по света към важността на очната грижа при младите хора и да се стимулират децата да обичат очите си. В този ден Сдружение „Ретина България“ призова медицинските специалисти да предприемат действия за сформирането на експертни центрове в България за лечение на над 900 редки очни болести и синдроми, които се проявяват в ранна детска или младежка възраст и водят до загуба на зрение.
Пигментният ретинит, вродената катаракта, детската глаукома са само някои от множеството видове редки очни заболявания, чийто произход е генетичен, предават се по наследство и за които засега в повечето случаи няма лечение.
За децата и младите хора, засегнати от рядко очно заболяване, точната и навременна диагностика и определянето на прогнозата за развитието му, както и професионалният рехабилитационен подход, са от изключително значение.
Също така за тях и семействата им е важно да са добре информирани за унаследяването на болестта, за провежданите по света клинични проучвания като възможност за откриване на нови терапии.
Добрата информираност в същото време е предпоставка за формирането на обществена чувствителност към здравните и социалните проблеми, с които се сблъскват тези деца и семействата им, подчертават от Сдружението.
„За голямо наше съжаление, българските деца и млади хора с много от редките очни заболявания, и особено с тези на ретината, нямат достъп до провеждащи се клинични проучвания, които за тях са потенциални възможности за лечение и за ограничаване на загубата на зрение“, казва д-р Петя Стратиева, председател на Сдружение „Ретина България“ и лидер на групата на европейските пациентски застъпници от Европейската референтна мрежа за редки очни болести.
Сред причините за липсата на такъв достъп е провеждането на различните клинични проучвания в центрове с доказан опит на експертите в тях по съответните заболявания. В повечето случаи това са експертни центрове, чиято компетентност е призната от страна на Европейската комисия, с каквито в България в областта на редките очни заболявания не разполагаме.
„На днешния Световен ден ние призоваваме медицинските специалисти и най-вече офталмолозите от университетските лечебни заведения, които вече имат опит с деца и млади хора с такива редки заболявания, да предприемат действия за сформирането на експертни центрове в България, желателно поне един в София и един в Източна България, например във Варна, и за признаването на тези центрове от страна на здравните власти за референтни по тези заболявания. Ние, българските пациенти, съжаляваме много за невъзможността за унифициране на стандартите в грижата за нас“, казват още от Сдружението.
Тези стандарти са в сила в 24 държави от Европейския съюз, сред които България не е, отбелязват още от там и подчертават, че на базата на тези стандарти се предоставя компетентна грижа в 60 високоспециализирани очни болници, обединени в Европейска референтна мрежа за редки очни болести, чиято мисия е да концентрира знания и ресурс, за да помага на пациенти със сложни очни заболявания с ниска честота на разпространение.
„Разчитаме на нашите офталмолози, които натрупват все повече опит с тези сложни заболявания, да проявят активност за присъединяването на поне 2 български очни болници към специализираната референтна мрежа“, заключава д-р Стратиева.
