Експерти: В България смъртността от инсулт е 4 пъти по-висока от тази в Германия

Епидемиологичен доклад на Световната здравна организация (СЗО) сочи, че България е една от водещите страни в Европа по брой на инсултите. В документа се посочва, че през 2015 година в Германия от исхемичен инсулт са починали 38 на 100 000 души, а в България - близо 154 на 100 000 души, което означава, че смъртността у нас е близо 4 пъти по-висока. Тези данни бяха представени днес на информационна среща на здравни журналисти по повод Световния ден за борба с инсулта, 29 октомври.

Лектори на проявата бяха акад. Иван Миланов, изпълнителен директор на МБАЛНП „Св. Наум“ - София и председател на Българското дружество по неврология и проф. Арман Постаджиян, началник на Отделението по кардиология към Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Света Анна“ и председател на УС на Българска лига по хипертония.

 „България е в челните места по заболяване от инсулт, по инвалидност от инсулт и по смъртност от инсулт.

Причината е, че пациентите не се отнасят достатъчно сериозно към контрола и лечението на високото кръвно налягане.“, отбеляза акад. Миланов.

Той припомни, че специалистите различават два основни вида инсулт.  Най-чест е исхемичният инсулт, като на него се дължат около 85% от случаите. Той възниква, когато притокът на кръв към мозъка е блокиран от тромб или стеснени кръвоносни съдове. Вторият по честотоа вид е хеморагичният инсулт и се развива при разкъсване (руптура) на кръвоносен съд. Специалистът се спря и на темата за рисковите фактори за възникване на инсулт: високо кръвно налягане (хипертония) и предсърдното мъждене, високи нива на холестерол, диабет, тютюнопушене, неправилно хранене, затлъстяване, прекомерна употреба на алкохол,  липса на физическа активност и стреса.

„У нас закъсняваме в диференцирането на рисковите фактори.

Факт е, че имаме сериозен проблем в контрола на артериалната хипертония. Факт е, че повишеното артериално налягане води до сериозни усложнения, но притеснителното като тенденция е подраняването на заболяването и контролирането му в дългосрочен план сред тези индивиди“, категоричен бе проф. Арман Постаджиян. Той добави, че 20% от случаите на мозъчен инсулт се дължат на тромби образувани в сърдечни кухини, като

типичен пример за това е най-честата сърдечна аритмия – предсърдно мъждене. Ето защо профилактиката е от изключително значение.

„Начинът, всъщност, ние да намалим броя на инсултите, е пациентът да си обръща внимание“, допълни акад. Миланов.

Следенето на кръвното налягане, редовното измерване на кръвната захар, спазването на хранителен режим, мярката в употребата на алкохол и тютюн, активното движение и избягването на стрес, са фактори, които могат и трябва да бъдат контролирани от самите пациенти. При хората над 60-годишна възраст това вече не е пожелателна, а задължителна отговорност - както към собственото им здраве, така и към качеството на живот на близките им.

Акад. Миланов обясни, че инсултът се разпознава лесно и от неспециалисти. Нарушава се речта, увисва устният ъгъл на пациента, едната му ръка или крак отпада. Съветът на невролога е:

още при поява на първите симптоми пациентът да бъде транспортиран до лечебно заведение,

където в рамките на 60 минути да му се направят всички необходими изследвания и да бъде подложен на терапия. Единственото лечение на исхемичните мозъчни инсулти е с инжектиране на медикамент, който разрежда кръвта. Той трябва да се постави в първите 4 часа от появата на инсулта. Ако лечението не се приложи своевременно, настъпват невъзвратими увреждания, подчерта  акад. Миланов.

„Посланието към хората трябва да бъде - бърз медицински контакт от първите минути на инсулта“, допълни проф. Постаджиян. Той обясни, че при инсулт е необходимо да се търси помощ от болница, която не само може да поеме такива случаи, но и да приложи адекватно лечение.

Не срещата бяха представени и данни от анализа на Кралския колеж в Лондон, изготвен за Алианса по инсулт за Европа. Според експертите инсултът засяга 17 млн. души по света всяка година. Това е втората най-честа причина за смърт и водеща причина за инвалидизиране при възрастните.

Очакванията са годишният брой на инсултите в страните от ЕС да се увеличи с 34% до 2035 г

- от 613 148 през 2015 г. на 819 771 през 2035 г. В същото време специалистите са категорични, че подобрената като цяло преживяемост след инсулт ще доведе до значително увеличение на броя на хората, живеещи с инсулт като хронично състояние - от 3 718 785 през 2015 г. на 4 631 050 през 2035 г.. Това е  увеличение с почти един милион души или 25% в целия ЕС.