Над 400 хиляди човека в България са със средна до пълна глухота. Всяка година около 65 деца се раждат с напълно увреден слух. Ако не бъдат взети мерки, тези деца изостават в развитието си. Един от начините това да бъде преодоляно е поставянето на кохлеарни импланти, които се реимбурсират на 100% от НЗОК. Статистиката е по повод Световния ден на слуха, който отбелязваме на 3 март.
При малките деца почти 60% от загубата на слуха може да бъде предотвратена чрез мерки като имунизация за профилактика на рубеола и менингит, подобрена грижа за майката и новороденото, както и скрининг и ранно лечение на възпалителни заболявания на средното ухо. „Същевременно колкото по-рано бъде диагностицирана липсата на слух при бебетата и бъдат взети адекватни мерки, толкова по-голям е шансът те да се научат да чуват и говорят“, обяснява проф. д-р Диана Попова, ръководител на най-големия център у нас по кохлеарна имплантология, който се намира в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, цитирана от пресцентъра на лечебното заведение.
При по-големите възрастови групи от ключово значение е контролът на шума и безопасното слушане. Това е и причината тази година мотото на информационната кампания на СЗО по повод Световния ден на слуха да е To hear for life, listen with care!
Установено е, че 40% от посещаващите дискотеки, клубове, спортни събития или музикални концерти са изложени на потенциално увреждащи нива на звука. Най-тревожно е положението при тийнейджърите и хората до 25-30 годишна възраст, които основно слушат музика през личните си аудио устройства. Смята се, че 50% от тях го правят на нива, които излагат слуха им на риск. Според американско проучване 12% от подрастващите имат слухови проблеми под една или друга форма, а 1 от всеки пет тийнеджъра има признаци на някаква загуба на слуха. „Прекомерното използване на слушалките, чрез които младежите слушат музика от телефона си, може да е опасно за техния слух“, обяснява проф. Попова, която е и ръководител на Катедрата по УНГ болести при МУ – София. Причината е, че те се поставят навътре в ухото и при тях няма тази въздушна възглавница, както при големите слушалки, която да омекоти звука. По този начин се прескача една част от слуховата структура, на която функцията е да намали паразитните звучи и затова усилваме още повече звука, което пък води до още по-голяма увреда на слуха.
„Наивно е да очакваме от тийнейджърите да се откажат да слушат музика на телефоните си, но има едно просто правило, към което могат да се придържат - 80/90. Това означава силата на звука на устройството да е не повече от 80% от максималната и за не повече от 90 минути на ден“, обяснява доц. Тодор Широв, отоневролог в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.
От лечебното заведение съобщават още, че у нас хората със средна до пълна глухота са над 400 хиляди души, от тях 40 хиляди са деца. Двама от трима души на възраст над 65 години имат тежки слухови проблеми.
До сега в България направени над 700 кохлеарни имплантации по данни до 2019 год. Издръжката на един пациент с кохлеарен имплантат е 75% от издръжката на пациент със слухова протеза. Първата кохлеарна имплантация в България е направена в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ от проф. Иван Ценев и колектив през 1999 година, тази година се навършват 23 години от първата операция.
Интересен факт е, че децата с кохлеарен имплант са много талантливи. Те имат по-силно развити сетива и други качества, които у добре чуващите хора не се развиват до такава степен. Тези деца развиват умения много добре да рисуват, занимават се с художествена фотография, могат да танцуват много добре, някои са и талантливи пианисти, допълват от болницата.
