Д-р Христа Мазълова: Нерядко нашите пациенти ни стават като семейство

Д-р Христа Мазълова e завършила медицина в СУ „Св. Климент Охридски“ през 2020 г. От декември 2020 г. е част от екипа на Отделението по клинична хематология на УМБАЛ „Софиямед“ като лекар-специализант.

Д-р Мазълова, как се появи интересът Ви към хематологията?

Интересът ми към хематологията, за разлика от интереса ми към медицината, се появи съвсем случайно. Банално е да го кажа така, но аз съм от хората, които откакто се помнят, мечтаят да бъдат лекари. В хода на обучението ми по медицина, интересите ми бяха насочени по-скоро към друга област – на интерната, но имах късмета и привилегията да попадна на страхотни преподаватели по клинична хематология от различни клиники, които ме „запалиха“ по специалността.

С какво Ви привлече тази област на медицината?

Привлече ме с това, че през последните години се откроява като една от най-бързо развиващите се специалности. И също така с това, че често нашите пациенти са полиморбидни и за да спазим принципа, която присъства и в Хипократовата клетва – Primum non nocere , е нужно да имаме широки познания в областта на вътрешните болести. Това според мен прави специалността още по-широкоспектърна и интересна. Не на последно място отбелязвам, че не са редки случаите, когато нашите пациенти ни стават като семейство. Ние ги виждаме дори по-често от семействата им по пътя на общата ни борба с болестта. И когато дойде успешният завършек, удовлетворението е дори е още по-голямо. Поне за себе си мога да кажа, че се радвам наравно с тях.

Разкажете за първите си стъпки и първите вълнения, когато започнахте специализацията си?

Първите си стъпки в специалността поех на мястото, на което и към момента ме откривате, а именно Отделението по клинична хематология на УМБАЛ „Софиямед“. Като млад лекар да се откъснеш от студентската скамейка и да се озовеш в реалната болнична обстановка, неминуемо е свързано с изключително много вълнения. Всичко е ново, интересно, любопитно.

Няма да забравя случай на млад пациент в началото на кариерата ми, за който се борихме повече от 40 дни, интердисциплинарен екип, тъй като състоянието му бе каскада от усложнения на основното хематологично заболяване.

Изписахме го в навечерието на Новата 2022 година, в прегръдките на цялото му семейство, в прекрасно здраве, но с нуждата от поддържащо лечение. За жалост, той реши да прекъсне лечението си. В такива моменти вълненията са много – от усещане за недооцененост на вложената енергия и борба, до яд, че самите пациенти често неглижират състоянието си и не са отговорни към него.

Изискванията към лекарите са много, но бих казала, че лечението е процес, който ангажира наравно и двете страни – лекар и пациент. Ето защо призовавам хората – бъдете отговорни към здравето си!

Кои специфични области и заболявания в хематологията Ви привличат особено?

Към момента най-голям интерес в мен будят лимфопролиферативните заболявания.

Кои големи пробиви в науката допринесоха за успехите в лечението на хематологични заболявания, които до неотдавна са били смятани за нелечими?

Новостите в лечението на хематологичните заболявания през годините не биха могли да се опишат в няколко реда. Фактът е неоспорим, новостите при нас са толкова значими, че изцяло успяха да променят погледа върху някои злокачествени хематологични заболявания. От тежка присъда те се превърнаха в лечими или хронични заболявания.

Кои качества цените най-много у колегите си, с които сте в един екип?

Любознателност, енергичност, позитивизъм и всеотдайност.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Свободното си време обичам да го споделям с любимите хора. Добрите човешки отношения са богатство и ме зареждат най-много. Разбира се, гледка към морския хоризонт винаги е добро допълнение.

Кои принципи се стремите да отстоявате винаги и при всички обстоятелства?

Доброта и грижа за околните. Чувството за принадлежност и отговорност към обществото като че ли остава на все по-заден план с годините. Сякаш всеки е сам за себе си. В един идеален свят бих променила това.

Също така правдивостта и справедливостта са ми движеща сила. Може би е присъщо за младото поколение, но не мога да остана безучастна в моменти на несправедливост.