Д-р Стоилка Туфкова: За мен е гордост да съм част от екипа на първия акредитиран симулационен център у нас от създаването му

Д-р Стоилка Туфкова завършва медицина в МУ – Пловдив и придобива специалност по клиничната токсикология през 2006 г. Защитава дисертационен труд и придобива образователна и научна степен „доктор“ през 2007 г.

Главен асистент в Медицинския симулационен тренировъчен център (МСТЦ) на МУ- Пловдив от 2017г и лекар ординатор в Клиниката по клинична токсикология при УМБАЛ „Св. Георги“- Пловдив от 2006 г досега. Основоположник е на въведеното симулационно-базирано обучение по клинична токсикология и всички базови медицински манипулации и клинични процедури извършвани в МСТЦ на МУ- Пловдив.

Изследователските й интереси са свързани с клинична токсикология, спешна медицина и в последните години – със съвременните аспекти в симулационно - обучителните технологии в медицината, с оглед избягване и ограничаване на грешките при работата на медицинските специалисти.

Д-р Туфкова, как взехте решение да станете лекар? Изиграха ли семейната среда, училището роля за този избор?

Изборът да стана лекар направих още в детските ми години. Той съпътства постепенното ми съзряване като човек и оформяне като личност през годините. Живяла съм с това решение още от детството.

Със сигурност семейството ми в някаква степен е оказало значение за избора ми, тъй като моята майка е медицинско лице. От нея имам ясни спомени за бялата манта, за стетоскопа, за атмосферата и „миризмата на болница“.

Така осъзнаването, че ще бъда лекар ме поведе по пътищата на живота и днес съм сигурна, че съм направила верния избор. 

Какво Ви привлече в клиничната токсикология?

След като завърших висшето си образование по медицина, следващите две години бяха обявени за нулеви по отношение на всички специализации във всички дисциплини. Това беше шок за випуска ни, тъй като всеки един от нас трябваше да се насочи някъде, където да практикува.

Аз започнах работа като помощник на общопрактикуващ лекар и в рамките на опита, който натрупах от работата си там разбрах, че това не е моето място.

През следващата година в МУ - Пловдив се обявиха места за докторантури по различни специалности и една от тях беше именно по клинична токсикология.

Истината е, че това е специалност не толкова позната и разпространена, криеща много специфични неща, които изискват задълбочено изучаване. Именно това ме привлече в нея и като наука, и като практическа специалност.

Без колебание кандидатствах, явих се изпит и след като спечелих конкурса започна, както обичам да казвам, моята истинска приказка, наречена токсикология.

Кои бяха Вашите учители в специалността – онези, на които дължите най-много за формирането си като личност и професионалист?

Началото за мен беше изпълнено с доста трудности, тъй като тепърва трябваше да навляза в дебрите на науката, да се запозная с процесите на изработване на дисертационен труд, да поставя едно ново начало, непознато за мен.

В тези първи месеци и години, от самото начало с любов и всеотдайност ме напътстваше и подкрепяше доц. Станка Андонова - един пример за истински „Човек“, който извървя с мен целия път до успешното завършване на научната ми работа.

Началото на истинската практическа работа в Клиниката по токсикология беше голяма предизвикателство за мен, но ролята на мои ментори поеха хората, на които винаги ще съм благодарна за ценните съвети и насоки - проф. Илиев, д-р Саша Кръстева и д-р Пранчева. Какво по-хубаво от това да попиваш знания и умения от истински корифеи в областта на клиничната токсикология и интензивната медицина. Това бяха безценни години, в които трупах опит и се изграждах като специалист.

Използвам случая да поздравя всички от пловдивската токсикологична школа с юбилея - 35-тата годишнина от създаването на Клиника по токсикология.

От началото на създаването си до днес тя е изградила малко, но качествени специалисти! Събитието ще бъде официално отбелязано на предстоящата конференция по клинична токсикология в началото на ноември, която неслучайно тази година ще се проведе в Пловдив.

Как се промени потокът от пациенти през годините? Кои случаи станаха по-чести, какъв е общият профил на хората, на които се налага да останат на болнично лечение поради тежка интоксикация?

Характерът на острите отравяния през последните години показва значителна динамика по отношение на редици характеристики.

Докато преди десетина водещи бяха отравянията с алкохол и наркотици, последните години те отстъпват място на острите алергични и токсоалергични състояния.

Медикаментозните отравяния запазват своята честота като цяло и там преобладават интоксикациите с психотропни лекарствени средства, като при този тип се включват вече и различни нови групи антипсихотични лекарствени средства. Има една класическа зависимост в токсикологията по отношение на пола – жените се тровят по-често с медикаменти от мъжете, но при мъжете отравянията са по-тежки и по-често завършват с летален изход. Тази тенденция се запазва през годините неизменно.

Значително понижение се наблюдава при отравянията с пестицидни препарати, но затова пък, макар и по-малко на брой, те се отличават с по-тежка степен на протичане и висок леталитет.

Възрастта, социалният и семейният статус на преминалите пациенти са разнообразни. Една много добра тенденция през последните 10 години е трайно пониженият летаталитет на пациентите, преминали през клиниката.

Как може да се обясни фактът, че интересът към клиничната токсикология като специалност не е голям?

Да, клиничната токсикология не е сред широко разпространените и желани клинични специалности. Непознаването на същността на патологията, очакването за бързо влошаване състоянието на пациентите, необходимостта от комплексна терапия, включително интензивно-реанимационна, са сред основните причини за избягване и липсата на желание за практикуване на клиничната токсикология, според мен.

В България има 5 токсикологични центъра и само в Клиниката по клинична токсикология в Пловдив доскоро комплексното лечение на токсикологични болни включваше и интензивно-реанимационна терапия.

Това неминуемо предполага и изисква всеки работещ лекар в клиниката да владее не само терапевтичните, но и всички реанимационни подходи в спешната медицинската практика.

Вие сте преподавател и в Симулационния център към МУ – Пловдив, какво Ви мотивира да станете част от екипа му? Носи ли Ви удовлетворение тази работа?

Медицинският симулационен и тренировъчен център (МСТЦ№ е първият акредитиран симулационен център в България. Той се превърна в едно истинско бижу за МУ - Пловдив.

За мен е чест и гордост, че съм част от екипа на центъра от началото на неговото създаване през 2017 г.

Преминахме през редица метаморфози в търсена на най-добрия модел за нашите условия и смея да твърдя, че намерихме оптималната среда. Портфолиото със симулационна апаратура в МСТЦ е на световно ниво, академичният състав, макар и малък, е от най-добрите специалисти в областта си и програмите, които се разработиха осигуряват високо качествена работа със студенти, специализанти и специалисти от почти всички медицински области и специалности.

Безспорно, МСТЦ на МУ - Пловдив се утвърди като първокласна обучителна база, призната и от Американския Колеж по Хирургия (American College of Surgeons – ACS), най-голямата професионална организации на хирурзи в света. МСТЦ получи максималната степен на програмна акредитация – Комплексен Образователен Институт към ACS, двукратно, за период от нови пет години. Той е единственият в Източна Европа и един от шестте признати от ACS в цяла Европа.

Носи ли Ви удовлетворение работата в центъра?

Дали ми носи удовлетворение работата в Симулационния център...да, изключително много.

Като видиш интереса на студентите след проведено редовно упражнение и заявките за още часове... Като има все повече желание за надграждане на практически умения при различните базови и специализирани курсове… Като непрекъснато се увеличава броят на заявените курсове към СДО, които са платени... Като все повече се увеличава броят на практическите семинари и специализирани академии по различни специалности... Като непрекъснато се увеличават желаещите да участват в симулационните конференции...

Да, удовлетворена съм. За мен не само като преподавател, но и като лекар е много важно да виждам, как това ново направление - симулационно обучителни технологии в медицината, което успешно е заложено вече в редица страни, постави своето начало за първи път в България именно в МУ- Пловдив. Стремежът ни е непрекъснато да надграждаме и въвеждаме различни симулационни обучения по специалности в редовната учебна програма на студентите от нашия университет.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време? Как си почивате най-добре?

До появата на близнаците ми всяко свободно време прекарвах с приятели в пътешествия - нови места, нови култури, нови религии, нови неизвестни, нови очаквания....

Днес вече всяко свободно време е с децата ми. Почивка е да мога да прекарам времето с тях, да поиграем на воля, да се потопя в чистотата на детския смях. И с приятелите - малко, но качествени, които създават истински душевен комфорт.

Какво повече му трябва на човек...

 Какво искате да пожелаете на медиците – лекари, специализанти, докторанти, които преминават през обучение в Симулационния център?

 Като виждам реално непрекъснато растящия интерес на всички преминаващи през МСТЦ студенти, специализанти, докторанти и стажант лекари им пожелавам да запазят ентусиазма си за нови медицински знания и да се възползват на макс от възможностите, които им предлага центърът, за да затвърждават и надграждат практическата си умения из дебрите на различните медицински специалности.

Възможностите на симулационната медицина наистина са необятни, но изключително важно е да се подчертае, че симулационното обучение действа като допълнение към клиничния опит и никога не трябва да се разглежда като негов заместител.