Д-р Станислав Георгиев: За мен децата са едни "миниатюрни електроцентрали", които ме зареждат всеки ден

Д-р Станислав Георгиев завършва медицина" в Медицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора. От месец май 2023 г. специализира детска пневмология и фтизиатрия във водещата университетска клиника в страната- Клиника по педиатрия на УМБАЛ "Александровска". Редовен участник в конференции с педиатрична насоченост и ваксинопрофилактика. Член на БЛС и Бълграската педиатрична асоциация.

Д-р Георгиев, как решихте да се посветите на педиатрията? Изиграха ли роля в този избор семейството, училището?

Избрах да следвам медицина на малко по-късен етап от ученическите си години и това бе изцяло осъзнато решение. Срещнах подкрепа от моите родители, от учителите и приятелите ми, въпреки че гимназиалното ми образование бе изцяло в другa сфера – завършил съм търговска гимназия. Oще с влизането ми в университета и за момент не съм си усъмнил, че педиатрията е точно това нещо, , на което искам да се посветя.

Взех това решение още с първите упражнения и лекции по педиатрия в четвърти курс. Детската глъч, която се носеше из клиниката ме зареждаше, а това което колегите намираха за плашещо и толкова различно от патологията при възрастните, мен само ме мотивираше допълнително.

За щастие, попаднах и на чудесни асистенти, които допълнително затвърдиха желанието ми да се развивам в тази специалност и да я избера за свой професионален път.

Всеобхватността на педиатрията ме грабна и ме кара да се стремя към нови знания, за да бъда в максимална помощ на пациентите си.

Кои бяха най-добрите Ви учители в специалността – онези преподаватели, на които дължите най-много за формирането си като личност и лекар?

Считам за свои най-добри учители в тази специалност проф. Петранка Чакърова, доц. Емилия Костадинова и доц. Христо Мумджиев от УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ в Стара Загора. Те имаха основополагаща роля в моя път. За цялостното си формиране като лекар и личност дължа изключително много на проф. д-р Юлиан Ананиев. Това са преподавателите, които запалиха в мен искрата за работа с деца и новородени, а в екипа на проф. Гергана Петрова и цялата Клиника по педиатрия към УМБАЛ „Александровска“ срещам хората, които неимоверно допринасят за моето естествено развитие напред по професионалния ми път.

Тук срещнах неимоверна подкрепа, която надмина и най-смелите ми очаквания. Тук открих моето „професионално семейство“. УМБАЛ „Александровска“ е мястото, на което се чувствам полезен, оценен и „у дома“, за което съм благодарен на всички, с които имам щастието да работя.

Кои са най-големите предизвикателства, с които трябваше да се справите като специализант по детска пулмология?

Отне ми известно време да вникна в цялата документация и лутане, чисто административно. Огромна подкрепа срещам в лицето на д-р Димитринка Митева, която като мой научен ръководител ме напътства не само в специализацията до момента, но и със стандартите в Клиниката по педиатрия и тежестта да си част от такова важно за цялата страна звено.

Как виждате професионалното си развитие след придобиването на специалност? На кои теми и проблеми от областта на детската пулмология бихте искали да се посветите в бъдеще?

След придобиването на специалност, бих желал да се насоча и към втора – педиатрия. Интересите ми в детската пулмология са основно насочени към хроничните белодробни заболявания и торакалната ехография, която намира все по-широко приложение днес. С тънкостите и предимствата на този метод на нас специализантите, ни разкрива доц. Сирма Милева. Като цяло интересите ми са в педиатрията като цяло, в ранното детско развитие и във ваксинопрофилактика.

Кои според Вас са най-тежките дефицити в съвременната българска педиатрия? Как могат да бъдат преодолени те?

Проблемите са основно кадрови, но също така и материалната обезпеченост на някои педиатрични звена, основно извън областните центрове. Положителни са стъпките за допълнително финансиране за развитието на дефицитни специалности и регионите с недостиг на специалисти. Редно е да се обърне по-особено внимание на педиатричните грижи от властимащите, тъй като именно децата на България са нейното бъдеще.

В личен план на какво Ви научи общуването с децата?

За мен децата са едни „миниатюрни електроцентрали“, които ме зареждат ежедневно с енергия. Харесвам прямотата им, която с възрастта като че ли ние, възрастните губим. Научих се на търпение и поемане на отговорност.

Кои са принципите, от които се ръководите в общуването си с родителите?

Откритост и подкрепа. Спазвам познатото кредо, че пациентът трябва да излезе от лекарския кабинет по-спокоен, отколкото е пристъпил прага му. За мен е изключително важна обратната връзка и се старая активно да проследявам състоянието на пациентите, които са потърсили помощ.

Как обичате да прекарвате свободното си време? Как си почивате най-добре?

Тук отговорът е лесен - най-пълноценно за мен е прекараното време, пътувайки. Моето слабо място е Италия и се опитвам да я посещавам поне 2-3 пъти годишно. Извън пътуванията спортувам активно, чета и художествена литература.

Ако трябва да обобщите с малко думи – мислите ли, че сте намерили призванието, на което ще останете верен за цял живот?

Категоричен съм, че това е моят път. Не виждам развитието си в друга насока.