„Благодарение на хигиената, антибиотиците и ваксинациите продължителността на живота е нараснала 3 пъти спрямо средните векове. Открояват се и държави с максималната засега продължителност на живота от 85 години“, каза пулмологът д-р Александър Симидчиев, зам.-председател на Комисията по здравеопазването в Народното събрание по време на конференцията Longevity Forum: Unlocking Business and Personal Potential in the Age of Healthy Aging, организирана от „Капитал“. Zdrave.net е генерален медиен партньор на форума.
Д-р Симидчиев заяви, че за да можем да говорим за дълголетието, трябва първо да погледнем назад, преди да продължим напред. По думите му в миналото основните причини за смърт са били инфекциозни, а днес са поведенчески.
„Трябва да пазим това, което сме постигнали със санитарните условия, храненето, антибиотиците, ваксинациите и здравната грамотност и да надграждаме с технологиите, защото ако не стъпваме върху здрава основа, никога няма да удължим живота максимално“, каза той.
По думите на д-р Симидчиев в България се живее с 10 г. по-малко спрямо Западна Европа и с 5 г. по-малко спрямо Централна Европа. „Колкото и нови технологии да имаме, трябва да мислим за общността и за демокрацията в нея, за да имаме това развитие на здравеопазването, за което мечтаем. В здравеопазването се искат 8 години, за да има смислени резултати – време, по-дълго от 1 политически мандат, и това е причината да се говори много за здравеопазване, но да се прави малко“, допълни той.
Директорът „Стратегии и комуникации“ в World Heart Federation Боряна Перван, заяви, че една държава е толкова здрава и богата, колкото е нейният най-беден жител. „В България има пропаст и относително малко хора могат да си позволят да мислят за дълголетие“, каза тя и даде пример с Швейцария, където хората в третата възраст са икономически активни и средната продължителност на живота при жените е 86 г.“, каза тя.
Перван подчерта, че сърдечносъдовите заболявания причиняват 30% от общата световна смъртност днес, но 80% от тази смъртност е предотвратима. „Има държави, които чрез насочени политики са подобрили здравни показатели, са вдигнали продължителността на живота за кратки периоди“, каза Перван.
Според д-р Славейко Джамбазов, основател на НТА, преподавател в Американския университет в България и University of St Andrews в Шотландия, заяви, че най-бързи резултати ще бъдат постигнати, ако се въведат политики на ниво пациентска популация. По думите му е нужно да се адресира предотвратимата смъртност като диабетът, сърдечната недостатъчност, фамилната хиперхолестеролемия, за да могат да се получат по-добри резултати от реимбурсирането на лечението на пациентите.
„Има фундаментално разминаване между това как плащаме за труд и дейности на лекари и в болниците и какво всъщност искат пациентите – качество, добри резултати, които имат значение за тях. Необходимо е да се заплаща за качество и за постигнати резултати, не само за количество медицинска дейност, както е в България. Така се демотивират качествените изпълнители“, каза д-р Джамбазов.
Всички лечебни заведения правят много усилия за все по-качествено здравеопазване, но най-важна е ролята на пациента и тя ни се губи, каза адв. Свилена Димитрова, председател на Българската болнична асоциация.
Тя беше категорична, че промяната в здравната култура ще доведе до предотвратяване на заболявания чрез здравословен начин на живот, до ранни откривания на заболявания чрез скрининг и до намаляване на усложненията и подобряване качеството на живот при хронични заболявания.
Страните, в които хората се възпитават, че здравето им зависи от самите тях, имат забележителни резултати в продължителността и качеството на живота, а у нас сме 30 г. назад в здравната култура.
най- голямото поведенческо нарушение е при самия Симидчиев.