В глобален мащаб астмата засяга 260 млн. души. У нас от астма са засегнати около 400 000 души, като има тенденция за увеличаване на броя на страдащите от това най-често неинфекциозно, възпалително заболяване на дихателните пътища. Счита се, че около 5 000 души са пациенти с умерена и умерено-тежка астма, а около 700 души са с тежка астма. Ние следваме световните тенденции за ръст на това заболяване.
Това каза в подкаста на БНР "В центъра на системата" д-р Пламена Новакова, алерголог в Клиниката по алерголия на УМБАЛ Александровска.
По думите й астмата се характеризира с четири основни симптома – задух при издишване, свиркащо дишане, суха, дразнеща, неовладяваща се кашлица, стягане или бодежи в гърдите. Тези симптоми се проявяват както нощем, така и рано сутрин и пациентите обикновено се събуждат от тях.
„Тежката астма е доста голямо предизвикателство и за нас лекарите, и за пациентите. Това е астма, която за разлика от леката или средно тежката, е с почти ежедневни симптоми. Пациентите много трудно могат да овладеят своето състояние, те много често посещават Спешни центрове, биват насочвани към болница, поради невъзможност да контролират заболяването. Освен това, за съжаление, това са пациенти, при които поради невъзможност да се постигне контрол с едно лечение - с инхалатори, те много често прибягват и до кортикостероиди, но не инхалаторни, а под формата на таблетки и инжекционно. Това е лечение с много сериозни странични ефекти, особено при по-дълго използване. Продължителното използване на кортикостероиди може да доведе до повишаване на кръвното налягане, на кръвната захар, намаляване на костната плътност, увеличаване на вътреочното налягане, настъпват хормонални, кожни проблеми. Такива пациенти с тежка астма имат и придружаващи заболявания - те често страдат от хронични ринити, синузити, носни полипи. Една част от тези пациенти не могат да приемат обезболяващи медикаменти - това провокира пристъп при тях. Част от тях имат и алергии“, поясни д-р Новакова.
Тя допълни, че тежката астма се среща най-често при хора над 50-годишна възраст, жени, хора със затлъстяване. „Има и случаи на алергична тежка асма, има различни типове тежка астма и е много важно да определим профилите на пациентите, които страдат от нея“, допълни специалистът.
Д-р Новакова заяви, че определянето на профила се извършва чрез биомаркерна диагностика, с която се определя биологичната терапия, за която е подходящ пациента.
"В клиниката по алергология на Александровска болница ние използваме различни диагностични тестове, като всички видове изследвания ни дават възможност да определим точно какъв е типът тежка астма при конкретния пациент. И това са т.нар. показатели или биомаркери, с помощта на които можем да преценим за кой точно тип става въпрос. Благодарение на това изписваме най-правилното за конкретния пациент лечение, това е т.нар. биологична терапия. Когато пациентът е хоспитализиран, биомаркерите се покриват по линия на клиничната пътека, още повече, че при тези пациенти се налага консултация с различни специалисти, изключване на други заболявания.
По отношение на биологичната терапия пациентите трябва да знаят, че това е терапия на бъдещето. Терапия на бъдещето, зад която стоят много опит, много наука и много научни данни. Това е терапията, благодарение, на която една тежка астма наистина може да бъде поставена на под контрол. Тогава, когато преценим, че той е подходящ за тази биологична терапия, ние го насочваме към Комисия на здравната каса за разглеждане на неговите документи. Веднъж одобрен, той получава своята терапия напълно безплатно по линия на НЗОК.
В България разполагаме с най-съвременното лечение на биологична терапия, от доста време, имаме 5 вида биологични медикаменти, може да се приложи в домашно лечение и това е в улеснение на пациентите. Има и отложени пациенти, докато се набавят всички документи, но това пък забавя и достъпът до лечение. Това касае пациентите, които за първи път започват това модерно лечение, сложна е процедурата“, разказа д-р Новакова.
Целия епизод на подкаста може да чуете тук.
