„Регулацията при хранителните добавки трябва да бъде обект на по-сериозна нормативна уредба“. Това заяви пред БНР д-р Михаела Нисторова, специалист по „Клинична лаборатория и диететика“ в Университетската болница „Св. Марина“ - Плевен.
Тя посочи, че дълго време преди 2021 г. наредбата, засягаща хранителните добавки, не е била променяна, това се е случило през 2021 г., като условията за регистрацията им са станали малко по-трудни, но тази промяна не е достатъчна.
„Хранителни добавки не бива да се вземат хаотично, не бива да се самоназначават“, подчерта д-р Нисторова.
Тя поясни, че на сайта на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) е публикуван пълен списък на всички фирми, които са регистрирали хранителни добавки, и всеки, който пожелае, може да си направи справка относно продукта, който го интересува.
В същото време обаче д-р Нисторова подчерта, че е несериозно и неоправдано хората да посягат хаотично към прием на хранителни добавки, без да са обсъдили нуждата от тях с лекар.
Специалистката обясни, че много от хората не са наясно с горната граница за нерисков хранителен прием, или количеството от определено вещество на ден, което не трябва а се надвишава, освен това хората следва да съобразят дали имат съпътстващи заболявания, какво е състоянието на черния им дроб и на бъбречната функция.
„Много от т.нар. хранителни добавки взаимодействат с някои от лекарствата понякога и това може да се отрази много негативно. Всеки дефицит, възникнал в човешкия организъм, си има клинична картина. Той може да бъде пропуснат от много хора, които не познават симптомите“, каза д-р Нисторова.
Тя засегна и темата за витамините, като обясни, че по-голямата част от тях могат да бъдат изследвани – като витамин D, витамин B12, но приемът на добавки с тези витамини може и да не бъде достатъчен.
„Например, при оценката на калциево-фосфорна обмяна при пациенти с бъбречно-каменна болест, които приемат витамин Д като регулатор, в резултатите им се установяват недостиг и ниски концентрации“, каза д-р Нисторова.
Тя обърна внимание, че хората следва да съобразят дали имат съпътстващи заболявания, какво е състоянието на черния им дроб и на бъбречната функция.
„Още Хипократ е казал – преди всичко да не вредим. Това обаче не може да се каже за всички, които се занимават с разпространението на хранителни добавки“, подчерта специалистката.
„Най-важното е да има съвет от лекар, оценка на здравния статус, клинико-лабораторна оценка на бъбречно функция, на чернодробна функция, на липидна обмяна, на пълна кръвна картина. Много пъти дори от пълната кръвна картина лекарите забелязваме, че най-вероятно става дума за някакъв дефицит, но също не може с лека ръка да се каже – вземи някаква хранителна добавка. Хранителните добавки не са лекарства. Добавките нямат такъв ефект, какъвто имат лекарствата. А при мултикомпонентните добавки някоя от съставките може да пречи на усвояването на друга“, предупреди д-р Нисторова.
