Д-р Димитър Николов е съдов хирург, прилагащ както класически, така и съвременни минималноинвазивни методи за лечение на съдовите заболявания. Клиничните му интереси са насочени към ендоваскуларно лечение на аневризми на аортата, комплексно лечение на застрашени от ампутация крайници, ендовенозно лечение на варикозна болест, дълбока венозна тромбоза и посттромбозен синдром.
Завършва Медицински университет – София през 2001 г., придобива специалности по хирургия (2009) и съдова хирургия (2011). Преминава курсове на обучение за ендопротезиране на гръдната и коремната аорта. Работи в Клиниката по съдова хирургия на УМБАЛ "Св. Екатерина" (2002-2006), МБАЛ "Токуда" (2006-2012). През 2012 г. се присъединява към Отделението по съдова хирургия на "Сити Клиник" по покана на проф. Иво Петров. От 2018 до 2020 г. е съдов хирург в УБ „Лозенец". От август 2020 г. до момента е началник на Отделението по съдова хирургия на УМБАЛ "Софиямед". Има множество публикации в реномирани издания и отличия на международни конгреси като Controversies and Updates in Vascular Surgery (Париж, 2016) и Leipzig Interventional Course (Германия, 2017). Член е на професионални организации като Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия, Европейското дружество по съдова хирургия и др.
Д-р Николов бе удостоен с наградата на Българския лекарски съюз за "Лекар на годината" 2024 в категорията "Принос за развитие и прилагане на иновативна медицина и уникални техники". Пред Zdrave.net той разказа какво е за него наградата и какво представлява внедреният от него за първи път в България метод за модифициране от хирурга на ендографтове (Physician Modified EndoGrafts, PMEG) за лечение на комплексни аневризми на абдоминалната аорта, заради който я получи.
Д-р Николов, какво е за Вас наградата за „Принос за развитие и прилагане на иновативна медицина и уникални техники“, с която бяхте отличен от БЛС?
Приемам я като голямо признание от страна на лекарската гилдия и в същото време отговорност да продължим да работим в тази посока, за да подобрим нивото на нашата специалност и да помагаме на все повече пациенти. Наградата е за внедряването на нови методи, които подпомагат лечението на сложни коремни аневризми. Аортните аневризми представляват разширения на най- голямата артерия в човешкото тяло- аортата, като при прогресивното нарастване на диаметъра на аневризмата се увеличава риска от руптура, водеща до масивно кървене в коремната област, което в повечето случаи е фатално. Затова най-добрият вариант е тези аневризми да бъдат откривани навреме и да бъдат третирани преди да се случат фаталните усложнения. Има два метода за лечение – единият е оперативен, а другият – минимално инвазивен, ендоваскуларен. Тенденцията е все повече аневризми да бъдат третирани минимално инвазивно по ред причини- по-малката травма, по-ниския риск от периоперативни усложнения, особено при увредени и възрастни пациенти, по-бързото възстановяване. За съжаление коремните аневризми често са с анатомия, която не позволява използването на стандартните ендопротези. Когато аневризмата обхваща важни съдове - бъбречни или мезентериални, тяхното ендоваскуларно лечение става технически по-сложно. В тези случаи са необходими специални графтове, които имат отвори (фенестрации). Наградата е за въвеждането на фенестрирани графтове за лечението на комплексни аневризми на абдоминалната аорта. Резултатите са окуражаващи и ни дават основание да смятаме, че това е само началото на едно дълго пътуване. Благодарен съм, че в една бързо развиващата се сфера, най-вече с въвеждането на разнообразни нови технологии, каквато е съдовата медицина, нашият опит да сме в крак с времето, не е останал незабелязан от колегите.
Кога въведохте този метод?
Преди две години. Тогава в страната не бяха налични фабрично произведени фенестрирани графтове и започнахме с използването на стандартни графтове, модифицирани от хирурга. Непосредствено преди имплантирането ендопротезата се отваря, правят се отвори, съобразени с конкретната анатомията на пациента и след това се прибира в системата, която я вкарва в аортата за да може да бъде имплантирана. От няколко месеца имаме възможност да използваме и индивидуално произведени графтове от фирма производител на такива ендопротезии през юни тази година успяхме да имплантираме и първия индивидуален фабрично произведен фенестриран стентграфт на пациент с голяма параренална аневризма.
Средно колко са пациентите, нуждаещи се фенестриран стентграфт?
Статистиката е малко трудна, но по наши наблюдения около 20 % от пациентите с абдоминални аневризми, показани за лечение, са неподходящи за стандартна интервенция и се нуждаят от фенестрирани графтове. При нас се правят средно около 50 операции годишно - общо ендоваскулано и оперативно лечение. За последните две години имаме 10 пациента със сложна анатомия, при които сме приложили този специален метод.
Кои са рисковите фактори за появата на аневризми?
Има известна наследственост, но основните фактори са мъжкият пол, възрастта, тютюнопушенето, високото кръвно налягане. Същите рискови фактори, които са отговорни и за атеросклерозата, са предразполагащи и за развитието на коремните аневризми.
Как решавате проблема с диабета, чието лечение често води до проблеми с кръвоносните съдове?
Проблемът с диабета е изключително сложен. При хората с диабет от една страна често е налице засягане на съдовете, но има и невропатията, както и склонност към инфекции. Диабетната полиневропатия води до безчувственост на долните крайници и тези пациенти често получават малки наранявания, които подценяват. В съчетание с предразположеност към инфекции и съдова недостатъчност, това води до сериозен риск от ампутация. Най-сложното при хората с диабет е да се прецени доколко проблемът е и съдов, за да се намесим по подходящия начин. Същевременно не само съдовият проблем трябва да бъде решен, а да се проведе комплексно лечение на инфекцията и да се държи под контрол гликемията и съпътстващите заболявания.
Множество публикации къде: NEJM, Lancet?