Д-р Николова: Улесненият достъп до ЯМР в доболничната помощ е много голямо постижение

Възможността да се увеличи и улесни достъпът до ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) в доболничната помощ е една от най-съществените промени в анекса към Националния рамков договор, който предстои да се подпише, след като Съборът на БЛС даде мандат на УС на организацията. Това заяви пред БНР д-р Гергана Николова, общопрактикуващ лекар и член на УС на съсловната организация. По думите й промените, които се предвиждат по отношение на това образно изследване, са изключително важни и с тях значително се увеличава възможността тежки заболявания да се открият много по-рано и пациентът да бъде насочен за лечение още в най-ранния стадий на болестта.

„Сега получихме зелена светлина и специалистите в доболничната помощ да могат да назначават ЯМР, без да се прави запитване до НЗОК. Преди пациентите чакаха по 3-4-5 седмици да получат въпросното направление. Смятам това за много голяма стъпка напред за изнасяне на дейностите от болничната в доболничната помощ. Защото преди се налагаше пациентите да се хоспитализират за това изследване“, обясни д-р Николова.

Всички промени и допълнения за изследвания и профилактични прегледи ще влязат в анекс към рамковия договор на Касата и БЛС, а министърът на здравеопазването е гарант за изпълнението му, припомни тя.

Ние сме една от държавите, в които има доста разширен пакет от дейности за профилактика и скрининг на сериозни заболявания, категорична бе д-р Николова.

Тя призова хората да не пропускат тази възможност и обясни, че промените засягат на практика всички възрастови групи. „Жените от 40 до 50 години ще могат на всеки 2 години да правят ехография на млечна жлеза, от 45 до 69 – мамография на млечна жлеза на 2 години, а при тези с риск – всяка година, сега вече и жените над 69 имат право на профилактичен преглед веднъж на 3 години. Това е сериозна крачка напред към скрининга на рака на гърдата“, категорична бе д-р Николова.

Също така тя обърна внимание, че хората не трябва да пропускат полагащите им се на всеки 5 години профилактични прегледи с разширен пакет от лабораторни изследвания.

„Така че ако сте на 40, 45, 50, 55 години към годишните профилактични прегледи ще се провежда изследване за хепатит B и С – инфекции, които имат сериозни последици и водят до чернодробни усложнения, цироза и чернодробна недостатъчност. Те не болят и затова хората не обръщат внимание. Това изследване ще се прави от 40-годишна възраст и през 5 години“ обясни лекарката.

Като много удачни тя окачестви и промените в пакета изследвания за мъже. „Имаме туморен маркер при простата на мъжете. Преди беше от 50 години, а сега от 40 години“, посочи д-р Николова.

Според нея значителен напредък има и при профилактиката в детска възраст, като нов акцент е възможността да се изследва холестерол съвсем рано, а това, по думите й, има отношение към профилактиката на затлъстяването, което става все по-разпространено сред децата.

„В изследването на кръвта, на липиди имаме заложен и холестерол при децата, на половин година, на една и на 15 години се правят кръвни изследвания, за да изключваме проблеми в развитието на децата. Да откриваме ранни изменения в липидния статус“, допълни тя

„Най-добрият преглед е проведеният преглед!“, подчерта д-р Николова и увери, че ако личният лекар открие проблем, тогава няма да се ограничи само до изследванията от Наредба 8 за профилактичните прегледи, а ще пристъпи и към други необходими за диагнозата показатели.

„Изследванията никак не са малко, важното е пациентите да стигнат до кабинета на лекаря. Често откриваме изменения, за които хората не подозират“, призна д-р Николова.

Тя засегна и актуалната тема за коклюша при децата, който се увеличава, и в тази връзка напомни колко важно е да не се пренебрегват ваксините. След две години на ограничения по повод на COVID пандемията сега отново някои въздушно-капкови инфекции се завръщат, припомни тя и призова родителите да следят за редовните имунизации на децата си.

Д-р Николова засегна и темата за заплащането на лекарите в болничната помощ и бе категорична, че ако искаме да задържим младите лекари, то трябва да има гаранции, че те ще получават достойно възнаграждение за труда си още от началото на кариерата си.