„Голям процент от пациентите с грип идват в Спешния кабинет и ги диагностицираме чрез бързи тестове. Имаме и случай на коинфекция – съчетание между грип тип А и грип тип Б. При това дете състоянието беше тежко, с висока температура, трудно повлияваща се, но за щастие беше доведено навреме и състоянието му беше овладяно.“ Това каза д-р Мария Минчева от отделението по Педиатрия на УМБАЛСМ „Пирогов“ в подкаста на БНР „В центъра на системата“.
По думите й при рязко повишаване на температурата – 39-40 градуса, в първите 24 часа се дават температуропонижаващи медикаменти и трябва да се приемат много течности от детето. В тези първи часове не може да се диагностицира точният вирус, типичната клинична картина се допълва от силно зачервено гърло и пристъпна кашлица, като всички тези симптоми започват рязко – в рамките на няколко часа.
„След 24 часа е редно да се пусне бърз тест, за да установи вида грип, защото когато се реагира в първите 48 часа със специфичните медикаменти за грип, състоянието се повлиява веднага, лекарството действа бързо“, каза д-р Минчева.
„Най-честата причина родителите да постъпват с децата в Спешното отделение е високата температура, която не се е повлияла преди това въпреки приема на медикаменти, и това плаши родителите, макар че това не е спешно състояние. Най-рискови са децата под 2-годишна възраст и в случай на грип при тях може да се получат доста тежки усложнения. Когато идват с повръщане, когато не могат в домашни условия да се справят с температурата и са дехидратирани, ние ги хоспитализираме“, поясни тя.
Д-р Минчева посочи, че понякога родителите прилагат антибиотици при грип, а се чудят защо температурата не спада. Тя подчерта, че това е така, защото антибиотиците не се прилагат при вируси, какъвто е грипът. „Ние понякога прилагаме антибиотици, когато детето не се повлиява 5-6 дни и се съмняваме за усложнения“, уточни педиатърката. „По-честите усложнения при грипа са пневмонията, а също и отити, миокардити, често идват и деца с гърчове и се съмняваме за менингити, енцефалити, което може да даде грипът като усложнения. И най-интересното усложнение е миозити, заболяват ги крачетата, трудно ходят. Това се дължи на дехидратацията, мускулите страдат и започват да се разпадат, затова има и болка, но и самият вирус влияе на мускулите“, каза тя.
Педиатърът подчерта, че пневмонията не трябва да се пренебрегва, защото когато е преминал активният вирус и е стигнала до бактериално усложнение, може да е фатално и да достигне до смърт, ако не е предприето лечение. „Тогава вече се прилагат антибиотици, венозно при децата е най-добре, като лечението продължава от 10 до 14 дни, особено ако се касае за двойна бронхопневмония“, каза д-р Минчева.
Тя препоръча в рамките на месец-два детето да се проследи за рецидив от друга инфекция, след 20-30 ден да се направи ренгенография, а тъй като имунитетът му е потиснат, препоръчва се изолация от големи групи хора, диетично-хранителен режим.
Д-р Минчева заяви, че след тежка пневмония е добре два месеца детето да не посещава детска градина или училище.
„Мястото на болно дете не е в мола, нито сред други деца, то трябва да си остане в къщи, подходящо е да бъде на чист въздух, когато се почувства по-добре. Препоръчвам поставянето на противогрипната ваксина и за децата, и за възрастните, както и носенето на медицински маски, но повечето от децата в Спешното не бяха ваксинирани“, каза д-р Минчева.