Д-р Мариян Стефанов: Превенцията и профилактиката са най-слабото звено на здравната ни система

Д-р Мариян Стефанов е специализант по нефрология към Клиника по нефрология и трансплантация в УБМАЛ „Александровска“. Завършва образованието си в Медицински университет - София през 2019 г.

Член е на Българското дружество по нефрология, Европейската бъбречна асоциация, Европейското общество по трансплантация на солидни органи.

Лектор на XV Международен конгрес BANTAO през 2021 г. Завършил е и училище по болест на Фабри в Словеноградец, Словения през 2024 г.

Автор и съавтор на научни публикации в областта на нефрологията и редките болести с бъбречно засягане.

Д-р Стефанов, как решихте да се посветите на медицината?

Родителите ми не са лекари, но са ме научили винаги да помагам на хората с каквото мога. В училище интереса ми към природонаучните дисциплини естествено прерасна в страст към медицината.

Кои бяха любимите Ви преподаватели – онези, на които дължите най-много за формирането си като личност и като лекар?

Имал съм много запомнящи се асистенти през шестте ми години на следване, но малцина са оставили отпечатък. В трети курс интереса ми към вътрешните болести разпали д-р Билюков. Запалих се по нефрологията пък от лекциите на професор Паскалев и упражненията на доцент Василев.

Какво предопредели избора Ви да станете нефролог?

Добрият нефролог освен лекар, трябва да бъде и детектив. Една гломерулна болест често може да се крие зад маската на друга. Често и симптомите могат да са неспецифични и подвеждащи. Неслучайно героят от едноименния сериал д-р Хаус е именно нефролог! За мен нефрологията определено е най-интересната специалност в медицината.

Кои области на нефрологията намирате за особени интригуващи и предизвикателни?

Никога не съм очаквал, че ще се занимавам с бъбречна трансплантация, а още по-малко - че ще ми харесва толкова много. Навремето кандидатствах за работа в Клиниката по нефрология и трансплантация защото е водещ център за лечение на гломерулонефрити в страната, а това ме влечеше. Трансплантологията обаче бързо се превърна в моя слабост. Усложненията там са най-разнообразни, а лечението и диагностиката могат да бъдат истинско предизвикателство.

Имате ли интерес към академична кариера в бъдеще?

Не бих казал, че съм мислил много по въпроса. Но винаги съм искал да преподавам. Обожавам работата с млади, будни умове. Не съм и спирал да се занимавам с наука.

Кои са най-интересните моменти в ежедневието Ви на специализант?

Има дни, в които на работа се чувстваш като в епизод на спешно отделение. Не толкова спешността ме влече, колкото сложните диагностични казуси. Тези случаи, които трябва последователно да бъдат разплетени. Казусите, които срещаме рядко се помнят най-дълго.

Кои принципи се стремите да съблюдавате винаги и при всички обстоятелства в общуването си с пациентите?

Поставям се в техните обувки. Което никак не е лесно, но пък според мен е задължително. Един разговор с пациента може да преобърне целия му свят завинаги. Половината от лечението е в отношението. Необходими са емпатия и много търпение.

Кои качества цените най-много у колегите си, с които работите в една от най-старите и утвърдени нефрологични клиники у нас?

Имам щастието да работя в страхотен колектив. От първия си ден се почувствах като у дома си в клиниката. По-опитните колеги предават на по-младите всичко, на което могат да ги научат. Новите световни препоръки и ръководства винаги се дискутират и вземат предвид. Радвам се, че попаднах на мястото, на което съм.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време – любими книги, музика, филми, дестинации за пътешествия?

Музиката винаги е заемала специална част от сърцето ми. Някога свирех на китара в рок банда. Сега свиря повече на пиано. Любимите ми книги са от поредицата „Хари Потър“ - може да се каже, че съм израснал с тях. Пътувам доста често. При всяка възможност ходим някъде със семейството ми - по възможност някъде в Италия.

Коя Ваша мечта, свързана с професията, искате да видите сбъдната в съвсем близко бъдеще?

Мечтая да бъда асистент към университета. Моите баба и дядо бяха учители. В свободното си време често доброволно работя със студенти - изнасям обучителни уъркшопи в рамките на различни конференции като ICMS – международната платформа за млади лекари.

А Вашата по-голяма далечна цел?

Да живея в свят, в който бъбречните болести се откриват навреме и се лекуват ефективно. Бих казал, че превенцията и профилактиката са най-слабото звено на здравната ни система. Уви, за този проблем са незаинтересовани както пациентите, така и държавата. Още съм млад и вярвам, че мога да допринеса за това да живеем в един поне малко по-добър свят.