„Психичното здраве и изобщо грижата за хората с психични проблеми и колегите, които работят в тази област, е някъде в периферията на здравеопазването. И като отношение, и като финансиране, и като част от терапията на тези, които се нуждаят от такава помощ“. Това каза председателят на БЛС д-р Иван Маджаров по време на кръглата маса „Лицата на депресията – предизвикателства и отговорности“, която се проведе днес.
По думите му изобщо не се взема под внимание, че точно тези заболявания засягат една много активна част от населението, когато привидно физически здрав човек не може да се грижи за себе си и е в тежест на близките си.
Той коментира и данните от последното национално представително епидемиологично проучване от 2017 г., представени на кръглата маса, според което пожизнената болестност от чести психични разстройства в България е 14,54%. Тя включва тревожни разстройства – 8,4%, разстройства на настроението – 4,5% и злоупотреба и зависимости от алкохол и наркотици – 4,76%, като делът на злоупотребата и зависимостта към алкохол е 4,4%.
За България пожизнената болестност от афективни разстройства за двата пола е 6,2%, а 12-месечната – 2,8%. Заболяването води до проблеми от различно естество – социални, психологични и биологични. Води и до трайно увреждане и е основна причина за смърт във възрастовата група 18-44 години. Относителният дял на пациентите в България с депресия, хоспитализирани в психиатрични заведения, е около 15%, а смъртните случаи от самоубийства достигат 1,5% и са 10-та причина за смърт в страната.
„Това, което ме притеснява, е, че тези цифри, общи за цялата популация, със сигурност са по-сериозно изразени в групата на лекарите и медицинските сестри, на тези, които се занимават със здравеопазване. Нашето проучване, което направихме за вербалната и физическата агресия срещу медици, показа, че в пъти по-голям е процентът сред лекарите и медицинските сестри, които са били обект дори само на вербална агресия, в сравнение с всички останали професии. Подложените на такава агресия колеги, изпепелени от своята работа, в предпенсионна възраст, вероятно страдат повече от средните проценти, показани за популацията, от депресивни и други психични проблеми“, каза д-р Маджаров.
Той беше категоричен, че това е от огромно значение за Лекарския съюз и ще продължи съвместната работа с МЗ и неправителствените организации за премахване на дисбаланса, проблемите и негативното отношение към психиатричната грижа изобщо.
„Няма здраве без психично здраве“, категоричен беше представителят на българския офис на СЗО доц. Михаил Околийски.
„За първи път имаме огромно финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост. Още миналата година трябваше да започне да функционира стратегията за психично здраве и съвета, за да може да се направи грижата за хората с психични заболявания по-чувствителна“, каза още той.
Bullshit