Д-р Красимир Ангелов е завършил медицина в Медицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора. Има признати специалности по вътрешни болести, пневмология и фтизиатрия и кардиология. Работи последователно в УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ в Стара Загора и други лечебни заведения в града, след което постъпва на работа в Отделението за кардиологична рехабилитация към НКБ.
От 2006 г. е част от екипа на УМБАЛ „Лозенец“. През 2019 г. е назначен като пулмолог в Клиника по вътрешни болести, през същата година заедно със своя колега д-р Таков преминава триседмично обучение за белодробни трансплантации в Хановер и впоследствие двамата участват в подбора и проследяването на единствения белодробно трансплантиран в България в УМБАЛ „Лозенец“.
В момента е началник на Клиниката по вътрешни болести в болницата.
Днес разговаряме с д-р Ангелов за заболяванията, които се срещат по-често през студения сезон и факторите, които влияят на тяхното възникване и протичане.
Д-р Ангелов, в сезона на острите респираторни заболявания какви пациенти търсят най-често помощта ви?
Както е известно, през есенно-зимния сезон поради редица причини се увеличава заболеваемостта от респираторни инфекции. Най-често това са вирусни заболявания, които засягат всички възрастови групи от населението. В настоящия момент поради разпространението на грип тип А, както и на други респираторни вируси, все по-често търсят помощ хора в активна възраст, които осъществяват контакт в градския транспорт или на работното си място, или имат други социални контакти. Нека не забравяме, че въпреки постигнатите резултати след 2-годишна пандемия – имам предвид постигнатия следваксинационен и естествено придобит след преболедуване имунитет – все още има, и то немалко, пациенти с COVID-19. За щастие, протичането на последните варианти е по-леко. По-редки са усложненията със засягане на белите дробове и дихателна недостатъчност.
Пациентите с хронични заболявания и тези в по-напреднала възраст като че ли са по-малко, вероятно защото поради по-студеното време, а и поради естеството на хроничните си заболявания са ограничили контактите си, което намалява честотата сред този контингент.
Не е тайна, че най-често заболяванията на дихателната система засягат пушачите. Каква част от пациентите попадат в тази група и има ли според Вас нагласа у тях да се откажат от този навик?
Първоначално пушенето уврежда дихателните пътища и алвеолите в тях. В тютюневият дим се съдържат над 5000 съставки, които имат изключително агресивен ефект върху естествената защита на дихателната система. Една част от тях имат директен токсичен ефект, а друга предизвикват оксидативен стрес. Ефектите са комплексни – увреждането е механично, химично, токсично и дори термично. Често белодробната болест може да отнеме години, за да стане забележима, а това означава, че често не се диагностицира, докато не стане доста напреднала. В резултат на тютюнопушенето се извеждат напред в статистиките като социалнозначими заболявания ХОББ и бронхо-алвеоларният карцином. Не са редки и случаите на обостряне на астма. Да, една голяма част от пациентите са пушачи. Някои от тях имат дълъг стаж в това отношение. За съжаление една малка част от тях обмислят да се откажат от този вреден навик. В сезона на острите респираторни заболявания едни от най-често посещаващите лекарските кабинети са пушачи с изострен хроничен бронхит и влошена ХОББ.
Повишава ли се честотата на ХОББ през последните години? Според статистиката на СЗО това е заболяването, което ще се изравни по разпространение заедно с болестите на сърцето и рака?
Да, статистическите анализи сочат, че хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) е един най-сериозните проблеми на здравеопазването в световен мащаб през последните години, свързан най-вече с тютюнопушенето, като разпространението и честотата се увеличават. По данни на Световната здравна организация около 10% от населението на планетата страда от заболяването, като всяка година се регистрират близо 3 милиона смъртни случаи. Хроничната обструктивна белодробна болест засяга един на всеки десет възрастни и е третата водеща причина за смърт в световен мащаб според данни на СЗО. ХОББ е често срещано респираторно заболяване и смъртните случаи поради ХОББ през 2019 г. са около 3.23 млн. Леталният изход при голяма част от пациентите е резултат от усложненията, до които води болестта. Очакванията са, че до 2060 г. смъртните случаи на пациенти с това заболяване ще надхвърлят 5,4 млн. души поради високата експозиция на рискови фактори и застаряващото население.
През 2022 г. беше започната кампания, организирана от Глобалната организация за лечение на ХОББ (GOLD), като фокусът пада върху рисковите фактори, които допринасят за появата и развитието на болестта. Доказано е, че тютюнопушенето (включително и пасивното) е основната причина за появата на заболяването. Около 15% от всички пушачи развиват болестта. Затова някои наричат ХОББ „болест на пушачите”. Други фактори са вътрешното замърсяване на въздуха от биогорива, използвани в домакинството и за отопление, както и промишленият прах и химически агенти като пари и дим, социално-икономическият статус (напр. нисък прием с храната на антиоксидантните витамини А, С и Е и други), полът, възрастта и др. Лошото развитие на белите дробове в резултат на недохранване, инфекции и/или пасивното излагане на вътрешни и външни замърсители както преди, така и след раждането, също може да доведе до появата на заболяването. Ограничаването на рисковите фактори е от съществено значение за намаляване на случаите на ХОББ в следващите години.
Правилното диагностициране на заболяването може да предотврати продължителното страдание за пациентите. За съжаление, често болните се обръщат към лекар едва след като заболяването е прогресирало. В по-напреднал стадий ХОББ води до затруднения при извършването на нормални ежедневни дейности у дома или на работното място, повишаване на разходите за медицинско лечение и допълнителна финансова тежест за пациентите. Затова е необходимо непрекъснато и постоянно да се разяснява как може да се осъществи профилактика на това заболяване. А тя включва: отказ от тютюнопушенето и прекратяване излагането на тютюнев дим (по възможност избягване и на пасивното); своевременно и ефективно лечение на възпалителните заболявания на горните дихателни пътища и белите дробове, особено в детската възраст; повишаване на имунната защита на организма чрез упражнения и повишена двигателна активност (спорт, туризъм), здравословно хранене, закаляване, имунопрофилактика; преустановяване излагането на въздействието на рисковите фактори (вредни вещества) от атмосферния въздух и работната среда.
ХОББ не е присъда за хората, страдащи от нея. Ако се спазват предписанията на лекуващия лекар, те могат в значителна степен да подобрят качеството на живот си.
Напоследък една често коментирана тема е връзката между мръсния въздух и болестите на дихателната система. Осъзнава ли обществото необходимостта от повече мерки за опазване чистотата на въздуха, особено в големите градове?
Замърсяването на въздуха е значим рисков фактор за здравето в Европа и целия свят. Проведено проучване показа, че то е сред десетте основни рискови фактори за здравето в световен мащаб. Според данните около 7 милиона души в света са починали преждевременно поради замърсяването, за Европейския съюз в този аспект жертвите са около 400 000 души. Освен това прогнозите са, че през 2050 г. замърсяването на атмосферния въздух ще стане основна причина за смъртните случаи, свързани с околната среда, в световен мащаб. През 2010 г. в България вредното въздействие на фините прахови частици (специално на ФПЧ 2,5) и озона е довело до преждевременната смърт на над 11 000 души. Сами разбирате, че това е много сериозен проблем. Научни изследвания показват, че замърсяването на въздуха е рисков фактор за здравето на децата и дори за диабет. Особено силно са засегнати чувствителни и уязвими групи като бременните жени, децата, възрастните и вече страдащите от респираторни и други сериозни заболявания, както и групите с ниски доходи. Замърсеният въздух е смес от течни, твърди и газообразни съставки, в това число SO2, NO2, летливи, полулетливи и фини прахови частици - ФПЧ 2,5 и ФПЧ 10, като съставът му варира в широки граници. В България концентрацията на ФПЧ 2,5 и ФПЧ 10 е много по-висока от стойностите, от нивата в предписанията на Европейския съюз и СЗО. Излагането на атмосферни замърсители може да отключи развитие на астма, да доведе до влошаване на вече налично респираторно заболяване и да провокира развитие и/или прогресиране на хронични заболявания, включително ХОББ, емфизем и рак на белите дробове. Броят на смъртните случаи от ХОББ е нараснал с над 60% през последните 20 години, като замърсяването на въздуха е важен рисков фактор вследствие на възпалението като имунна реакция.
Здравните специалисти и медицинските експерти обръщат все по-сериозно внимание на замърсяването на въздуха и ролята на изгарянето на въглища, както и от емисиите вследствие големия автомобилен трафик, и непрестанно подчертават огромните рискове за здравето от лошото качеството на въздуха, който дишаме. Българските лекари и здравни експерти много навременно информират своите пациенти и обществеността, че текущото замърсяване на въздуха води до неблагоприятни последици за здравето и че подобряването на качеството на въздуха води до по-добро здраве.
До голяма степен обаче решаването на този проблем зависи не само от българските лекари и здравните експерти, но и от действията на институциите – в това число Министерството на здравеопазването, Здравната комисия на Народното събрание, Общинските администрации в големите градове. Важна стъпка в тази посока е решението на Столичния общински съвет за разширяване на синята и зелената зони, както и стимулите за ползване на столичния градски транспорт, с оглед намаляване на автомобилния трафик и редуциране на вредните емисии в централната част на София. Но това са само едни малки стъпки в правилната посока за опазване здравето на българските граждани.
Друг сериозен проблем след края на пандемията е постковид синдромът. Как е организиран в болница „Лозенец“ приемът на пациенти, прекарали коронавирусна инфекция?
Известен факт е, че COVID пандемията нанесе много сериозни поражения върху обществото в България в здравен, социален и икономически аспект. През цялото време на пандемията УМБАЛ „Лозенец“ беше ангажирана с оказване на амбулаторна и болнична помощ на пострадалите от това сериозно и в повечето случаи, както видяхме – тежко протичащо и нерядко завършващо със смърт заболяване. През периода ноември 2021 – март 2022 г. болницата беше трансформирана и реорганизирана в COVID болница, с 40 интензивни и 36 неинтензивни легла. Понастоящем ние сме ангажирани с провеждането на амбулаторни прегледи, проследяване и изследвания – кръвни и образни, на пациенти, преболедували коронавирусната инфекция и страдащи от постковиден синдром.
При пациенти с персистиращи симптоми и прояви на дихателна недостатъчност вследствие на преболедуване когато това се налага се осъществява и хоспитализация – с оглед лечение, облекчаване и подобряване на състоянието, както и възстановяването на по-добро качество на живот. В момента Университетска болница „Лозенец“ разработва няколко пакета за проследяване на пациенти с постковиден синдром, включващи клиничен преглед при пулмолог, кръвни и образни изследвания (рентгенография или компютърна томография на бели дробове, при тези пациенти, при които се налага проследяване на пораженията в белодробния паренхим), както и консултация с кардиолог, ЕКГ, ехокардиография при пациентите със сърдечни проблеми след инфекцията.
Ако можете да дадете обобщен съвет – коя е най-ефективната превенция на респираторните заболявания в студения сезон?
Няма да Ви кажа нещо, което не знаете. На първо място, нека не забравяме носенето на предпазни маски, особено в местата със струпване на много хора. Освен обичайните респираторни вируси сега настъпва и грипна вълна, както нерядко все още има и хора, които боледуват от COVID, макар и в много по-лека форма. Добре е да си спомняме за спазване на дистанция, миене на ръцете. Много важен момент в профилактиката са режимът на хранене – прием на храна, богата на витамини – плодове и зеленчуци, и двигателната активност, които укрепват и повишават естествените защитни сили. Там където е възможно, ограничаването на социалните контакти също би имало съществено значение.
