Ваксините са инструмент на общественото здраве в борбата със заразните болести, за което се изисква определени големи групи от населението да се имунизират периодично. Но това е свързано с притеснения на граждани и най-вече родители относно проявата на алергии след ваксинация. За тях разказва педиатърът и алерголог д-р Полина Костова пред специализирания сайт за имунизациите в България „Плюс мен“.
- Д-р Костова, може ли да ни кажете кои са алергичните реакции, свързани с ваксините?
- Истинските алергични реакции към ваксините са редки и трудно могат да бъдат предвидени. Проявите им варират от леки (сърбеж, зачервяване, обрив) до тежки и потенциално животозастрашаващи реакции като анафилаксия. Много по-чести са реакциите, които имитират алергия. При тях се наблюдават отпадналост, изпотяване, гадене, повръщане, симптоми на тревожност, фебрилитет, локални реакции, които не са истинска алергия и не изискват прекъсване на имунизационния график. Подуването и зачервяването на мястото на инжектиране са чести и отшумяват от само себе си. Симптомите обикновено се появяват 1-2 дни след прилагането на ваксината, но могат да продължат няколко дни. Те не представляват противопоказание за прилагане на следващи дози. Важно е да се различат истинските алергични реакции от тези, които са предизвикани от стрес, страх или силни емоции – особено при деца и тийнейджъри.
- Кога най-често се проявяват алергичните реакции след ваксинация? Може ли времево да разграничим коя алергична реакция е свързана с поставена ваксина и коя не е?
- Алергичните реакции след ваксинация най-често се проявяват в рамките на първия час – това са т.нар. реакции от незабавен (IgE-медииран) тип. Симптомите включват: обрив, сърбеж и оток; секреция от носа, промяна в гласа, усещане за затваряне на гърлото или задушаване, кашлица, хрипове и задух; отпадналост, променено съзнание или загуба на съзнание, сърцебиене и хипотония (ниско кръвно налягане). Забавените алергични реакции се проявяват няколко часа до дни след прилагане на ваксина. Те могат да включват уртикария, различни кожни обриви, както и по-редки състояния като тромбоцитопения. При някои пациенти се наблюдават сърбящи възли или уплътнения на мястото на инжектиране – особено при ваксини, съдържащи алуминиеви съединения. Ако се появи реакция значително по-късно (след няколко дни), е редно да се обмислят и други възможни причини като например контакт с друг алерген, инфекция и т.н.
- Трябва ли да се притесняваме, че може да проявим алергична реакция след ваксинация, ако до момента не сме имали данни за алергия към съставките на дадената ваксина?
- Не, не трябва. Вероятността за алергична реакция при липса на известна алергия към съставките на ваксината е изключително ниска. При пациенти с предходна алергична реакция след ваксинация или с доказана алергия към някоя от съставките на ваксината е необходимо повишено внимание. В тези случаи оценката и последващото поведение следва да се извършва от специалист алерголог.
- Колко често се наблюдават тежки алергични реакции като анафилактичен шок след ваксинация?
- Тежките алергични реакции са изключително редки – под 1 на 500 000 до 1 000 000 дози. Подобен е рискът да ви удари мълния например. Анафилаксията е животозастрашаваща алергична реакция, която типично се проявява в рамките на минути до час след контакт с алергена. Симптомите най-често включват кожен обрив, подуване на лицето или устните, затруднено дишане, хрипове или спад на кръвното налягане. В други случаи може да се наблюдават кожни прояви, затруднено дишане, коремни болки и повръщане. Медицинските специалисти трябва да могат да разпознават проявите на анафилаксия и да бъдат подготвени за незабавно мускулно приложение на адреналин.
- Кои са основните алергени във ваксините и какво трябва да знаем и да направим, ако имаме установена алергия към дадена ваксинална съставка?
- Най-честите алергени във ваксините са помощни вещества. Сред тях са желатин, съдържащ се в MMR (морбили, паротит и рубеола), ваксината срещу варицела и някои грипни ваксини, полиетиленгликол (PEG), който е включен в mRNA COVID-19 ваксините, както и полисорбат 80 – използван в някои COVID-19, HPV и грипни ваксини. Други потенциални алергени включват карбоксиметилцелулоза, както и остатъчни количества неомицин, казеин и яйчен белтък. При съмнение за алергия към някой от компонентите е необходима консултация с алерголог. Ако има алтернативна ваксина, която не съдържа съответния алерген, препоръчително е тя да бъде използвана. Ако няма такава възможност, ваксината може да се приложи под наблюдение или по специална схема. Контактният дерматит към вещества като тиомерсал, алуминий или антимикробни агенти (напр. неомицин, полимиксин B, стрептомицин) не е противопоказание за ваксинация. При пациенти с алергия към латекс се препоръчва използване на безлатексови ръкавици при поставяне на ваксината.
- Алергиите към белтъка на кравето мляко или към яйчен протеин са едни от основните „виновници“ за отлагане на задължителни имунизации или реимунизации. Трябва ли деца с посочените алергии да не се ваксинират?
- Не. Алергия към яйца и мляко не е противопоказание за ваксинация. Ваксините могат да съдържат минимални количества яйчен или млечен протеин, но те обикновено не предизвикват реакции – дори при деца с доказана алергия. Препоръчва се наблюдение за около час след ваксинация като предпазна мярка.
- Пролетта дойде и скоро започва сезонът на поленовите алергии. Трябва ли деца с поленова алергия да бъдат отлагани от имунизация?
- Не, не трябва. Поленовата алергия не е противопоказание за ваксинация. Поленови протеини не се съдържат във ваксините, затова тези деца се ваксинират по стандартния ред.
- Родителите на силно алергични деца се притесняват от ваксините, когато те са на дневен ред за техните деца. Какво можем да им кажем относно ваксините?
- Рискът от тежка алергична реакция е изключително нисък, а ползите от ваксините многократно надвишават този риск. Деца с алергии се ваксинират успешно всеки ден по света. При установена алергия, децата могат да се ваксинират безопасно – с подбор на ваксина без съответния алерген или под медицинско наблюдение. Рутинното („скринингово“) кожно тестване с ваксини не се препоръчва. Не се прави „за всеки случай“ при пациенти с тревожност или фамилна анамнеза, без ясна клинична индикация. То не бива да се използва за предварителна оценка на алергия към ваксини, които не съдържат известния алерген, както и при пациенти с известна алергия към компонент на ваксина, но без предходна реакция към самата ваксина.
- А кога е подходящо тестуването?
- Тестуването е подходящо само при доказана хранителна алергия към желатин, преди приложение на ваксини които го съдържат, например някои ваксини против морбили, паротит и рубеола, варицела и определени грипни ваксини.
- Противопоказание ли е за следваща доза ваксина получена кожна реакция като уртикария или локален обрив след предходна ваксинация? Кога алергична реакция се приема като безусловно противопоказание и кога може да се обсъжда полза-риск от дадената ваксина?
- Не, лека до умерена кожна реакция не е противопоказание за следваща доза. В такива случаи, след консултация с педиатър или алерголог, обикновено се прилага стандартна доза в контролирана медицинска среда. При тежка реакция (анафилаксия) към първа доза на конкретна ваксина се изисква консултация с алерголог. В зависимост от резултатите от изследванията се прилага следният подход: При отрицателен резултат, ваксината може да бъде приложена стандартно последвано от 30-минутно наблюдение. При положителен резултат, се използва алтернативна ваксина (без съответния алерген) или ваксината може да бъде приложена по градуиран протокол – въвежда се на няколко малки дози през 15-минутен интервал (само след внимателна оценка на съотношението полза-риск от продължаване с имунизацията).
- Какво е Вашето мнение относно т.нар. антихистаминов чадър или профилактика при ваксинация?
- Не се препоръчва прием на антихистамини „профилактично“ преди ваксинация. Те не предотвратяват анафилаксия, а само могат да прикрият кожните симптоми, което да забави навременното разпознаване и лечение на тежка алергична реакция. Препоръчва се стандартно наблюдение за 15–30 минути след ваксинацията и готовност за своевременно приложение на адреналин, ако е необходимо.
- Децата с астма, екзема и други алергични заболявания могат ли да бъдат ваксинирани и трябва ли да се вземат допълнителни мерки?
- Децата с алергични заболявания – алергичен ринит, астма, екзема, могат да се ваксинират нормално. Винаги е добре педиатърът да е информиран за алергии, за да прецени дали е нужна консултация с алерголог. Важно е да противодейства на колебанията относно ваксинацията, породени от страхове за алергични реакции. За съжаление, дезинформацията в социалните мрежи често засилва тези страхове. Именно затова такива информиращи кампании с ясни, достъпни и научно обосновани послания, са от решаващо значение за доверието в имунизационния процес.
Има неверни неща!