Най-важното за лекаря е да има удовлетворение от работата, която върши, а за да се постигне това е нужно да има уважение от страна на пациента. Това каза отоларингологът от УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“ д-р Кирил Пеев пред Zdrave.net по повод днешния Ден на българския лекар.
„За да е спокоен един лекар, трябва да е уверен в себе си, своите умения и знанията си. Неща, които изискват висока професионална квалификация, която обаче не се постига лесно и изисква доста лишения, постоянно обучение, самоусъвършенстване и време, за да си постоянно в крак с новостите в специалността. За да е спокоен лекарят, той трябва да има подкрепа и от работодателя и колегите си, да са осигурени добри условия за труд като апаратура, медикаменти, както и възможност за регулярни почивки. Почивката е от изключително значение, защото покрай COVID вълните колегите, включително и аз, бяхме в тотален бърнаут и отивахме на работа с нежелание заради невъзможността за почивка. Тогава бяхме забравили, че сме хора“, каза още той.
По отношение на недостига на млади лекари, които да заместят пенсиониращите се колеги, д-р Пеев каза, че макар мотивацията да има своите върхове и спадове, все повече млади медици избират да остават в България. „Обучението, специализацията и след това работата като лекар е една постоянна спирала от върхове и низове в мотивацията. Наистина се изисква много търпение и воля, за да успее човек и да пробива напред. Най-голямата мотивация е благодарността в очите на пациента. В ден като днешния хората се обаждат, за да благодарят за оказаната им помощ, че си ги подкрепил, че си проявил уважение и човечност. В последните години се забелязва позитивна тенденция на все повече млади хора, които искат да учат медицина, а все повече колеги когато завършат, остават в България“, каза той.
Д-р Пеев сподели, че когато той е започвал да учи медицина преди десетина години, цели курсове са заминавали за чужбина. „Заради подобрената политика в областта на специализациите все повече колеги остават. От моя курс са единици, които заминаха, повечето сме тук, обменяме опит и се подкрепяме. Медицината е екипна работа и това е много важно“, каза той.
Д-р Пеев обаче подчерта, че недостигът на сестри е огромен проблем. „В УНГ отделението на голяма университетска болница като ИСУЛ има толкова малко сестри, че половината от сестринските дейности вече сме си ги разпределили между лекарите. Даже се е случвало по операции лекари да асистират на други колеги, за да може да върви работния процес. В това отношение е много трудно, но пък и на сестрите никак не им е лесно. Те са учили 4 години, а са унизително ниско заплатени и напълно липсва при тях удовлетворението от труда им“, каза той.
Д-р Пеев допълни, че проблем е опасността от съдебни процеси, както и безнаказаността на агресивните пациенти и близките им. „Вече колеги отказват да поемат отговорност да помогнат на пациент за по-тежките случаи, защото ако го направят след това вероятността да бъдат атакувани в съда е много по-голяма, отколкото ако откажат да поемат отговорност. Дори да си направил всичко по правилата, след това в съда юристите тълкуват закона. Това дърпа лекаря назад. Проблемът с агресията към лекарите е от една страна ниската здравна култура на пациентите, и от друга страна – чувството за безнаказаност“, каза той.
„Днес почитаме паметта на Свети Иван Рилски Чудотворец, наричан от съвременниците си „небесен жител“ или „земен ангел“. Много наши лекари са като земни ангели за своите пациенти и за техните семейства заради чудесата, които правят за излекуването им. Много от колегите са световноизвестни, така както и Св. Иван Рилски е бил известен извън пределите на страната, макар и в онези средновековни времена. Но не е нужно днешният лекар да живее отшелнически както нашия закрилник, нужно е да съхраним в себе си неговата всеотдайност, безрезервна воля да помагаме на болните, да имаме последователи в доброто, което правим, и вяра в Бога“, завърши д-р Пеев.
