Да бъде направена пълна и истинска оценка на въздействието на Националната здравна карта, преди да бъде приета от Министерски съвет, както и да бъде публикувана методиката за създаването й. За това настояха Сдруженията на общинските и частните болници и Център за защита правата в здравеопазването на пресконференция днес.
Според председателя на Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ) д-р Стойчо Кацаров пък Здравната карта не бива да приемана изобщо от МС, тъй като философията й по начало е сбъркана.
„Трябва да стане ясно конкретно как се решават нещата с броя легла в Националната здравна карта, свързани с т.нар. потребности на населението. Методиката не е публикувана никъде и ние можем само да гадаем за принципа, по който е направено съкращаването на леглата по области“, посочи Красимир Грудев, представител на Националното сдружение на частните болници. Обикновено се приема, че процентното отношение на потребностите на населението се определя на 100 000 души. В случая обаче такава закономерност не можела да бъде открита, каза Грудев и даде за пример областите Хасково и Смолян. „Населението на Хасково е два пъти по-голямо от населението на Смолян. Пропорцията обаче не е спазена по отношение на броя на леглата. И в двете области са предвидени 19 ортопедични легла 2-ро ниво, в кардиологията за Хасково има 86 легла, а за Смолян – 73. Още по-странно е, че ортопедичните легла за Смолян са 10, а за Хасково – 2. Не намирам никаква логика в това разпределение“, каза Грудев. По думите му такива диспропорции съществуват в цялата страна, което доказвало липсата на методика.
„Когато обсъждахме броя на леглата в комисиите за изготвяне на областна карта, ние стъпвахме върху това, че общинските болници са тези лечебни заведения, около които гравитира цялото здравеопазване на регионите. И при положение, че общопрактикуващите лекари са крайно недостатъчни, а средната им възраст е 59 години, логиката беше поне да се запази досегашното положение. Реално обаче са съкратени 6000 легла, а на това отгоре са орязани и общите легла във вътрешните отделения. По този начин тези отделения стават нерентабилни“, коментира председателят на Сдружението на общинските болници д-р Неделчо Тотев.
Д-р Стойчо Кацаров пък подчерта, че целта на Здравната карта е да се сложи лимит на броя болни, които лечебните заведения могат да отчитат към НЗОК. „Свиването на броя на леглата с 6000 реално означава 360 000 хоспитализации по-малко на година. При средна цена на клинична пътека, това прави 360 млн. лв. по-малко за болниците на година“, каза д-р Кацаров.
Една от главните причини за задълженията на областните и общински болници е в неизплатената от НЗОК надлимитна дейност за последните три години, подчерта още д-р Кацаров. „Общите задължения на болниците са 500 млн. лв. Здравната каса не е изплатила за последните три години на болниците около 130 млн. лева: 52 млн. за 2015 г., 19 млн. – за 2016 г. и още 51 млн. за 2017 г. Това прави близо 130 млн. лв., които НЗОК не е изплатила на болниците с мотива, че това е надлимитна дейност“, отбеляза той.
„Трябва обаче да кажем, че министър Ананиев изобщо не е виновен за тази ситуация. Министърът просто изпълнява закона такъв, какъвто е. Ако искаме нещата да си отидат по местата, Народното събрание трябва да промени Закона за лечебните заведения“, каза още д-р Кацаров.
НЗОК няма монопол на квазипазара на здравните услуги в страната. Тя не е нито продавач нито доставчик на здравни услуги, защото е само купувач на такива или по-скоро закупчик-платец в полза на здравноосигурените лица у нас. На нашия пазар както и във всички останали цивилизовани страни с този тип здравно осигуряване, този вид обществени фондове имат монопсон, но не и монопол на пазара. Терминът „монопсония” е въведен още преди повече от 100 години и то именно за такива пазарни форми. Това че нашите „пишман здравни икономисти” нямат познания за това и не могат да определят ситуацията и фактите е достатъчно красноречив показател, за това колко е инсуфициентна и примитивна /за да не кажа повърхностна, глупава и дори назадничава/ е дискусията, която се води у нас по този род проблеми за здравеопазването. Всъщност монопол има единствено и само лекарското съсловие, защото това е единственият доставчик на здравни услуги на квазипазара у нас. Поради това именно нашето лекарско съсловие, към което имам нещастната възможност и аз да принадлежа има изключителния интерес от три неща както и всеки друг монополист: -1. Да се качват постоянно цените на здравните услуги; -2. Да се задържа на досегашното ниво тяхното качество и ако може даже да се влошава; -3. Да се ограничава всячески възможността за поява на нови продавачи или доставчици на здравни услуги, като нови играчи на квазипазара. Затова отворете си очите о неразумни колеги и вижте реално само своите лични интереси. Защото както бе казано „интересът клати феса”. Не си спомням да има някакви действия и/или прояви на лекарското съсловие у нас в полза на защита на обществения интерес, та камо ли в посока на държавническо мислене. Или ако трябва да перифразираме проф. Иван Хаджийски общественият интерес на българския лекар „не преминава оттатък дувара и портата” на неговото лечебно заведение, било то практика или болница. Дали има клинични пътеки (КП) или диагностично-свързани групи (ДСГ) или каквато и да е система винаги ще има система на заплащане според дейност (както в една нормална и цивилизована страна) Друг е въпросът че на българина му се отдават две неща които той прави с много голямо желание. Едното е това как да прецака системата, а другото е това как да псува по системата; Някои представители на нашето лекарско съсловие включително и „най-често изказващите се в Здраве нета” не правят изключение. За да се заплаща лекарския труд адекватно, трябва да има преди това остойностяване на всички медицински дейности. Това не е направено у нас повече от 20 години, а някой отново поставя пак каруцата пред коня. Така е когато не може да се разбере кое е причината и кое е следствието. А основната първопричина е това че системата не е дофинансирана. И това не е заслута на касата. Много е удобно на някои от „най-често изказващите се в Здраве нета” да преиначават някои факти, като например това че НЗОК закупува и едновременно продава здравни услуги. Това е абсолютно непознаване на елементарните финансови механизми на здравното осигуряване у нас. В действителност пациентите ползват здравните услуги ако са здравно-осигурени лица. Доставчиците на здравни услуги отчитат в РЗОК тези вече ползвани здравни услуги. НЗОК заплаща едва на следващия месец финансовата стойност на тези вече ползвани здравни услуги. Даже и хронологически освен фактологически е невъзможно след това НЗОК да препродава вече ползваните здравни услуги, а и кои би ги купил. НЗОК заплаща здравните услуги в полза на здравноосигурените лица. Здравните вноски на същите тези лица се събират само от НОИ. Не мога да разбера как някои може да твърди, че един и същи субект на квазипазара на здравни услуги може едновеременно да бъде и купувач и продавач, сиреч също така едновераменно и моноопсонист и монополист. Това е пълен нонсенс, още повече общо е твърдението, че „няма друг конкурентен купвач на здравните услуги”. За цените на здравните услуги и за тяхната реална себестойност това е съвсем друг въпрос. А относно това кой лъже крайния потребител това също е друг въпрос, като мисля че това е целта на някои от „изказващите се в Здраве нета”.
Пич, ти сигурно забравяш какво си ял на обед. Ей този германцец дето взимаше акъла (Алцхаймер) явно те посещава всеки ден . Лекувайте се бе лекувайте се упс тиквите казаха,че няма да има здравеопазване. Ми пийте билки там бе, решавайте кръстословици, докога с този автоматизъм копи-пейст ?
Трябват повечко яйца май.
Била сбъркана методиката? Нищо подобно, по методика в Смолян трябва да има повече легла защото е заложен критерий, че в избирателният район на Председателя на здравната комисия леглата се умножават по две.
Нали разбирате, че каквато и методика да се използва, болниците в София са двойно повече от разумното ?
Те и магазините може да са повече ,ама нещата ги решава конкуренцията и потребителя , а не някой си селяндур и някаква си селянсурска партия на власт
Айде да ги намали тиквата да го видим.
А по чие предложение законът е такъв?! И по чие време като баш надзорник касата не изплащаше надлимитна дейност?! А и здравна карта без наредба за критериите при избора на лечебни заведения, с които касата да сключи договор е просто пожелание - а кой издава тази наредба?!
Ще променят закона на 1.април 2049 година..