Д-р Катерина Маджарова: Мечтая за крепко здраве за близките ми и повече съпричастност между хората

Д-p Катерина Маджарова е гастроентеролог в УМБАЛ и ДКЦ „Пълмед“, Пловдив. Завършва МУ-Пловдив през 2015г., а година по-късно преминава успешно основния курс и получава сертификат по ехоендоскопия от ENDO CLUB Academy Training, Хамбург. През 2015 г. е лекар специализант по гастроентерология към УМБАЛ "Пълмед". През 2016г. става съосновател на УС на Асоциацията на младите хепатогастроентеролози в България, а от 2019г. До 2022 г. е заместник-председател на организацията. През 2019 година придобива специалност по гастроентерология. Участвала е в обучителни курсове и в голям брой български и международни конгреси. Д-p Маджарова е преминала едномесечен стаж по ендоскопска ехография в Сантиаго де Компостела, Испания.

Д-р Маджарова, как избрахте да се посветите на гастроентерологията?

По време на следването ми в Медицинския университет в Пловдив преминах през различни желания и стремежи за професионално развитие, предполагам както е при повечето студенти. Когато влизаш на различни упражнения, намираш вълнение, проявяваи интерес към различни области на медицината. Аз съм второ поколение лекар в семейството, майка ми и баща ми са лекари, но исках да вървя по собствен път. Накрая избрах една изключително многолика специалност – гастроентерологията. Тя включва образна диагностика, интервенционална ендоскопия и вътрешни болести. Освен това се развива с невероятни темпове във всички направления, което прави още по-вълнуващо практикуването й.

Освен клиничната работа, Вие сте и активен член на Асоциацията на младите хепатогастроентеролози. Разкажете за изследователските проекти, в които участвате.

Асоциацията на младите хепатогастроентеролози е изключително активна организация, с която миналата година успяхме да осъществим VI национален конгрес, макар и онлайн заради създалата се обстановка. В него всяка година взимат участие голям брой студенти и специализанти по гастроентерология, хирургия, онкология, имунология като представят своите научни разработки или клинични случаи от практиката. Учим се взаимно.

През 2020 година публикувахме в Journal of Gastrointestinal and Liver Diseases първото за България популационно базирано проучване за честотата на тези функционални чревни заболявания (ФЧЗ), организирано от нашата асоциация и Българското дружество по неврогастроентерология. ФЧЗ или нарушенията на оста „черво-мозък“ са чести заболявания, характеризиращи се с повтарящи се коремни симптоми, които не са свързани със структурни или биохимични аномалии. Около 40% от хората в света отговарят на диагностичните критерии за поне едно ФЧЗ. Това високо разпространение може да се определи като проблем за общественото здраве, тъй като тези заболявания увеличават разходите за здравеопазване на държавно ниво и водят до влошаване качеството на живот на пациентите. Изследваната група в проучването са български възрастни граждани, активни потребители в социалните мрежи.

Данните са събирани в периода май – август 2019 г. Всички участници са поканени да попълнят онлайн въпросник за общото им здравословно състояние, без да споменаваме, че целта на това проучване е да се изследват симптомите на храносмилателната система. Резултатите от него сочат, че всеки пети българин има синдром на раздразненото черво (СРЧ или Irritable Bowel Syndrome – IBS) и всеки десети - функционална диспепсия (ФД). Това е първото проучване за определяне на честотата на СРЧ, ФД и техния овърлап синдром, както и за оценка на рисковите фактори, свързани с тези нарушения в българското възрастно население. Резултатите са изключително ценни, тъй като попълват празнината в епидемиологичните данни за тези състояния в Източна Европа. Разбира се, нищо от това нямаше да се случи без изследователския и иноваторски дух на колегата ни д-р Радислав Наков, който, за жалост, ни напусна в края на 2021година. Това е една голяма загуба за българската и европейската гастроентерология.

Какво Ви мотивира най-силно да тръгнете по този път?

Това, което мотивира всеки лекар. Да помагаш на хората, да виждаш усмивката на лицата им след като са потърсили помощта ти. В нашата специалност има много хронични чернодробни заболявания и възпалителни чревни заболявания, които изискват проследяване в дълъг период от време, някои – до живот. С тези пациенти се развиват и друг тип отношения, донякъде бариерата в общуването пада и доверието им към нас е мотивиращо.

Какво цените най-много в общуването си с пациентите?

Това, което споменах и по-рано. Доверието между лекар и пациент е най – ценното, което можем да имаме. Без него ние не можем да практикуваме професията си качествено, съответно пациентът няма да получи адекватна помощ.

Имала ли сте критични ситуации, в които е трябвало бързо да вземете решение за начина на лечение и за бъдещето на пациента?

Критични ситуации при нас настъпват най – често при случаи на остро кървене от гастроинтестиналния тракт. В тези случаи кръвозагубата е масивна, налагат се спешни реанимационни мероприятия, ендоскопски изследвания, при които в най-добрия случай се локализира източника на кървене и се провежда ендоскопска хемостаза. Дори днес, въпреки напредъкът на интервенционалната гастроентерология, смъртността от гастроинтестинален кръвоизлив достига до 10% в световен мащаб.

Кои са Вашите учители в специалността?

Всеки един човек, с когото съм се срещала още от началото на специализацията ми, ме е научил на нещо, дал ми е нещо от себе си. Имам възможността да пътувам и да общувам с прекрасни специалисти, които са били отворени към нас, младите и са ни допускали до тънкото изкуство на медицината, отваряли са ни вратите към нея.

Много дължа на д-р Никола Боянов, началник на гастроентерологията към УМБАЛ „Пълмед“. От него научих още в началото, че има ли желание, има и начин.

Кои качества цените най-много у колегите си?

Трудолюбивостта, нестихващия стремеж към нови знания и честността. И чувството за хумор, разбира се.

Кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Желанията са много, а времето никога не стига. Но когато има такова обичам да го прекарвам със семейството ми и приятели, да пътувам и да бъда сред природата. Често разпускаме с настолни игри, а в този сезон също така карам сноуборд.

Коя е каузата, на която искате да посветите работата си в близките години?

В България пациентите често търсят лекарска помощ, когато е твърде късно. Има много предотвратими заболявания, когато са установени навреме. Бих искала да се посветя на превенцията и профилактиката на заболяванията, за да ги спрем още преди да са се разгърнали.

Ще споделите ли коя е най-голямата Ви мечта – като лекар и човек?

Мечтая за крепко здраве за близките ми и повече съпричастност между хората.