Д-р Иван Мартинов: Удовлетворението от спасените животи е много по-голямо от славата на рокзвезда

Д-р Иван Мартинов е завършил Медицински университет – София през 1995 г. През 2003 г. придобива специалност „Вътрешни болести”, а през 2007 - „кардиология”. През 2010 г. получава „сeртификат по инвазивна кардиология”. „Магистър“ по обществено здраве и здравен мениджмънт към Медицински университет-гр. София 2016 г. От 1997 до 2005г. е ординатор в Клиниката по спешни вътрешни заболявания на УМБАЛСМ “Н.И. Пирогов”. От 2005 до 2007г. е научен сътрудник в СБАЛССЗ – Национална кардиологична болница и специализант по кардиология и инвазивна кардиология. От 2007 до 2011г. е инвазивен кардиолог в Кардиологичното отделение на „Токуда Болница София”. В същия период участва в изграждането на центрове по инвазивна кардиология в гр. Сандански, гр. Сливен и гр. Бургас. От 2011г. до 2013 г. е инвазивен кардиолог към Отделение по инвазивна кардиология на МБАЛ „Христо Ботев” - гр. Враца, а от март 2013 г. - началник на Отделение по инвазивна кардиология на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”.

Научните му интереси включват остър коронарен синдром след некоронарна хирургия, периферни интервенции, остри тромбози на периферни атерии и вени, ендоваскуларно лечение на белодробен тробоемболизъм, ендоваскуларно лечение на остри кръвоизливи, емболизация на тумори и др. Пред Zdrave.net д-р Мартинов разказа за пътя си в медицината и кардиологията и защо ги е предпочел пред музиката.

Д-р Мартинов, как избрахте медицината за своя професия?

При мен има известен наследствен елемент. Майка ми и леля ми са лекари и в известен смисъл това насочи пътя ми. Въпреки че пък баща ми е инженер и в детството си вървях в неговата посока. Занимавах се с химия, правех ракети. В един момент обаче надделя медицината, без да съм имал детска мечта да ставам лекар. Дори в ученическите си години мечтаех да стана рокзвезда, но моите родители са по-консервативни и считаха, че „музикант къща не храни“, независимо че имах талант.

Имахте ли група?

Да. С няколко съученици имахме училищна група. Преди това пеех в Хора на софийските момчета, което е обективна оценка за талант. Сега, след толкова години, равносметката ми показва, че съм взел правилното решение за себе си. Каузата в единия случай, дори в най-оптимистичните планове, е да забавляваш хората, а в интензивната кардиология каузата е живота. Смея да твърдя, че имам доста спасени животи зад гърба си и си е струвало да последвам този път. Удовлетворението е много по-голямо.

Защо избрахте инвазивната кардиология?

Имаше известен случаен елемент в това. Навремето, когато започвах в тази област имаше доста голяма конкуренция. Тук се изискват много повече качества, отколкото в музиката. Освен сръчност, трябва да имаш и триизмерно виждане, добро познаване на материята и доста други личностни характеристики. Работех в „Пирогов“ тогава и просто се възползвах от една програма за развитие на инвазивната кардиология, която беше ръководена от доц. Финков. Идеята на този курс беше да бъде наситена страната с такива кадри, което вече е факт. Пациентите с инфаркт трябва много бързо да постъпват в най-близката болница. Когато започвах през 2003 г. имаше центрове за инвазивна кардиология само в големите градове – София, Пловдив и Варна. В момента практически във всеки областен град има такъв център. Това е голямото постижение на програмата и аз участвам в нея до този момент.

Каква е причината сърдечно-съдовите инциденти да стават все повече?

Това е доста комплексен въпрос, защото съдържа в себе си и въпросът за превенцията. По отношение на нея има известен напредък в България, но все още има доста какво де се желае в тази област. Все още често се случва дори при спешни състояния като инфаркта, хората да се забавят, защото не могат да вземат решение да повикат линейка. Това е в спешната ситуация, камо ли когато става въпрос за профилактика. Хората мислят за деня, а не за бъдещето. Добре би било това да е държавна политика, а не инициативи на отделни лекари. Втората причина е, че тъй като има вече доста центрове за инвазивна кардиология, по-често се диагностицират тези случаи. Преди години хората си боледуваха и загиваха по домовете, без да са били обхванати от статистиката на сърдечно-съдовите заболявания и без да им е оказвана адекватна помощ. От днешна гледна точка има много какво да се направи в образованието на населението относно рисковите фактори. Например въпреки всички взети мерки броят на пушачите у нас продължава да е много висок. Друг рисков фактор е диабета, който също доста хора не контролират добре. Хората трябва да осъзнаят, че хроничните болести са за цял живот, както и че контролът им изисква дисциплина и воля.

Кои са особените случаи, с които сте се сблъсквал в практиката си?

Групата, която заслужава внимание е тази на младите мъже. Много по-малко са младите жените, застрашени от сърдечно-съдов инцидент. Касае се за много млада възраст – 30-те години. Това са хора, които при първия медицински контакт твърдят, че имат стомашни проблеми, или невралгия, или друго заболяване, а точно това е моментът, когато трябва да се направи електрокардиограма. Това води до забавяне, а при тези пациенти е нужно много бързо да се отпуши артерията, която храни сърцето. Заради забавянето много от тези млади хора загиват или получават някаква степен на инвалидизация.

Какво Ви задържа в „Пирогов“?

В началото на кариерата си работех в клиника по вътрешни болести в „Пирогов“. После, когато ми се отвори възможност за инвазивната кардиология работих в големи центрове като НКБ, там специализирах, и после в „Токуда“. Работил съм и в провинцията. В един момент се получи разместване на екипи в София и получих предложение, на което не можех да откажа. Дори не съм го мислил много, защото имам сантимент към болницата и считам, че с уменията, които съм придобил, тук е мястото, където може най-много да се помага. Поради големия процент инфаркти, който имаме като част от нашата дейност. Другата причина са многото пациенти, които идват в съдова хирургия и гнойно септична хирургия, които са насочвани за ампутация заради съдови проблеми. Това по принцип са много тежки случаи и на други места често не се наемат да отпушват артериите им. Реално погледнато вече имаме голям брой пациенти, на които сме спасили краката от ампутация. Статистиката показва, че след ампутация има огромна смъртност. В първата година загиват 50% от хората с ампутиран крайник. Това е кауза, която поставям почти наравно с основната си дейност – лечението на острия миокарден инфаркт. Другата причина да искам да работя тук е, че имам много добър екип. Планираме да започнем работа по лечението на остър инсулт, съвместно с клиниката по неврохирургия.

Как се разтоварвате и се предпазвате от синдрома на прегаряне?

Не мога да кажа, че се нуждая особено от разтоварване. Част от причината е, че самата работа ме зарежда и когато човек работи с удоволствие и изпитва удовлетворение, се зарежда. Удоволствието идва от все повечето оцелели пациенти. Дори не е нужно да са благодарни пациентите, защо често те не си дават сметка какво точно се е случило с тях. Това е високотехнологична дейност, която дори да им бъде обяснена, остават редица неясни за тях въпроси. Извън работата се случва да се срещам с приятели и бивши съученици и да се разтоварваме с музика. Музиката ми остана като отдушник за работата тук. Предпочитам по-кратките, но по-пълноценни почивки, отколкото дългите, които идват след голямо натоварване. Сърцето си почива, когато се е отпуснало.