Увеличаването на цените на клиничните пътеки в „Педиатрията“ и отделянето им от тези, по които се лекуват възрастните за същите заболявания е начинът да се реши финансовият проблем в специалността, тя да стане отново атрактивна и младите лекари да имат желание да специализират в нея. Това каза пред Zdrave.net председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров по повод проблемите, изразени от педиатрите от Специализираната болница по детски болести "Проф. д-р Иван Митев" и критично намаляващия брой на педиатри в страната.
„Дълги години специалността „Педиатрия“ беше недофисансирана заради лошо остойностени клинични пътеки. Като започнем от върха - трето ниво „Педиатрия“, която се практикува само в няколко университетски болници и в Националната болница по детски болести. Там се лекуват най-тежките случаи. Това са редки диагнози, като обем не са големи, но
изискват сериозен ресурс и продължително лечение
Това, което ние от Лекарския съюз ще направим, е категорично да изискаме цените на тези клинични пътеки да бъдат повишени, за да може да се осигури върховата част от педиатрията. Отделно, за тези, които са в първо и второ ниво, трябва задължително да бъдат отделени от пакета на възрастните. Голяма част от пътеките, по които се лекуват децата са общи и за възрастни и за деца, а спецификата е различна“, каза д-р Маджаров.
Той коментира и част от предложенията на специализантите по Педиатрия към проекта за Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за специализациите, която предстои да бъде обнародвана.
„Идеята да се субсидират специализанти в райони, в които има голям недостиг или изцяло липсват специалисти, е добра, защото лекари, които са местни, могат да бъдат привлечени към местната болница, в която да останат да практикуват. Ние сме свидетели на факта, че в големите градове и в университетските болници няма такъв недостиг, а наредбата казва, че след приключването на специализацията , специализантът трябва да остане да работи в същата болница. Когато обаче се касае за тясно профилираните специалности, съм съгласен, че
университетските болници също трябва да получават субсидии,
въпреки че нямат недостиг на специалисти. За специалности като детска кардиология, гастроентерология и т.н., обучението може да се провежда на много малко места в България. Там, където има база, е редно тези редки специалности да бъдат субсидирани“, каза д-р Маджаров.
„Ако държавната политика е насочена към преодоляване на дефицита от специалисти, би трябвало дори да няма щатно място, държавата да осигури заплатата на такъв лекар, а не както е сега - заплатата да се осигурява от лечебните заведения.
Цялата държава страда от липсата на специалисти и тя е тази, която трябва да провежда политика в тази насока. Смятам за напълно оправдани исканията за финансиране на повече щатни бройки от тези редки специалности“, допълни още той. Д-р Маджаров подчерта, че според него най-разумно е да бъде разпределено работното време на специализантите между болницата, която назначава специализанта и болницата, в която той специализира, за да се избегне проблемът едно лечебно заведение да има назначен лекар, а той реално да отсъства. „Така както преди години се формираше стажа. Няма как да се очаква, че в болница, която не е база, може да се формира стажът на специализанта. Има и случаи, в които се иска да са изцяло в базата, което според мен, лишава малките болници от възможността да наемат млади лекари“, каза д-р Маджаров.
„Очакванията всички да са доволни са нереалистични, но се надявам, че тази Наредба се прави наистина с желанието на Министерството да оптимизира специализациите. Не виждам разумно мислещ човек в сферата на здравеопазването, който да не е осъзнал, че проблемът е голям.
Трудно се специализира в България
и това задължително трябва да се промени, ако искаме да задържим младите лекари. Затова и смятам, че Министерството ще се съобрази с разумните предложения. В крайна сметка това е от полза за всички“, каза още д-р Маджаров.
Специализацията на лекарите в България е пълна каша. Така е от години и не се намериха разумно мислещи хора сред управляващите да нормализират следдипломното обучение. Дефицитът на специалисти тепърва ще се задълбочава.
То да е само специализацията! А след нея текат реки от мед и масло, нали?
Всички номенклатури носеха хранителните си продукти в Института за ядрени изслeдвания и ядрена енергетика, за да бъдат изследвани. А народът ни нагъваше радиоактивни храни. Върхът беше радиоактивния дъжд, под който нашите деца маршируваха в Първомайската, комунистическа манифестация! Така хубаво си живеехме при социализма! Комунистите са УБИЙЦИ на собствения си народ!
Комунист, с промит мозък! Какви заплати -какви пет лева?!? Платете реалните дейности на реалните изпълнители по реалните цени!
33 години след ядрения ад в Чернобил, простихте ли на комунистите и кагебистите?