Д-р Елица Герова: Наградата за мен е не само едно голямо признание, но и голяма отговорност за бъдещето

Д-р Елица Герова, д.м., завършва медицина в Медицински университет – София през 2014 г. През 2020 г. придобива специалност по ангиология. През 2016 г. спечелва конкурс за докторантура към Аджибадем Сити Клиник Токуда болница, а през 2022 г. успешно защитава научно-образователна степен „Доктор“.

По време на следването си започва работа в Клиника по кардиохирургия на УМБАЛ “Св.Екатерина“ в периода 2008-2014 г., след което се присъединява към екипа на доц. Димитър Марков при основаването на Отделение по съдова хирургия към УМБАЛ „Софиямед“ от 2014 г., където работи до момента. Преминава курс на обучение по ендоваскуларна терапия – Below the knee interventions в Льовен, Белгия, през 2017 г.

През 2022 г. е отличена от пациентите в рамките на класацията на вестник 24 часа „Лекарите, на които вярваме“.

През 2024 г. е участник в престижните международни конгреси IUA World Congress and Porto Vascular Conference 2024 , провел се в Порто, Португалия, с темата „Синдром на Paget-Schroetter – оптимално лечение, клиничен опит“ и VEITH symposium 2024, провел се в Ню Йорк, САЩ, с презентация по темата „Tромбоза на вена кава инфериор, свързана с малигнено заболяване – избор на метод на лечение, клинично проучване“.

Научните й интереси са в областта на атеросклерозата, което е и темата на докторантурата й с ръководител проф. д-р Милена Станева, д.м.: „Мултифокалност на атеросклерозата - прогностични и диагностични маркери в различните съдови басейни“

Член е на Български лекарски съюз, Българско дружество по ангиология, Българско национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология, European Society for Vascular Surgery, International society of Angiology, Българско дружество по невросонология.

От създаването на младежка секция към Столична лекарска колегия през 2022 г. е член на Управителния съвет.

Тези дни д-р Герова получи наградата на Столична лекарска колегия за най-добър млад лекар за 2024 г. 

Д-р Герова, с какво чувство приемате наградата за най-добър млад лекар на годината на Столична лекарска колегия?

Преди всичко дължа благодарност на ръководството на УМБАЛ „Софиямед“, което ме е номинирало за тази награда. За мен тя е едно голямо признание, но и голяма отговорност за бъдещето. Ще продължа да полагам усилия и старание в работата си, за да оправдая това голямо доверие.

С какво запомнихте първите си стъпки в болницата, първите дни, когато започвахте работа?

Станах част от екипа на болница „Софиямед“ още през студентските си години, не бях завършила. Имах малко опит като болногледач в болница „Св. Екатерина“ и дойдох в „Софиямед“ също като болногледач. Попаднах в Отделението по съдова хирургия, при доц. Марков, с неговата помощ навлязох в работата. Така дойде моментът, в който той ми даде оценката си, а тя беше, че за мен ангиологията е по-подходяща. Отначало му се разсърдих, но после разбрах колко прав е бил. Започнах да работя в тази насока. Най-важното за мен беше, че още в тези първи години на досег със специалността започнах да общувам професионално с колеги от други специалности – вътрешни болести, невролози, кардиолози, онколози.

Дипломирах се като лекар и бях назначена, оттук започна моето развитие – всъщност, животът ми се превърна в едно непрекъснато следване на нещо. Взех специалност, защитих докторска работа, преминах през много курсове и обучения, сред тях и по ендоваскуларно лечение. Включвах се в кампании за безплатни прегледи по различни поводи – Световен ден на сърцето, кампанията „Вземи краката си в ръце“ и други подобни. Особено внимание и време отделям за подготовка и участие в международни конгреси – последният, на който бях, се проведе в Ню Йорк.

Създадох и семейство, родих две деца, за мен тази част от живота ми е много важна.

Продължавате ли да имате същия интерес към атеросклерозата - докторската Ви работа е посветена на темата за мултифокалността на атеросклерозата и диагностичните и прогностични маркери в различните съдови басейни?

Да, продължавам да работя в тази насока. В тази връзка искам да се спра на един факт, който ме радва изключително много - все повече хора се обръщат към нас с молба за профилактичен преглед, осъзнавайки, че могат да се предпазят. Това говори много добре за повишаване на здравната култура на българина. Виждам с очите си как все повече хора търсят профилактични пакети, как си дават сметка, че е добре навреме да се консултират с невролог, с кардиолог, с ендокринолог и да получат съвети за превенция на исхемичен мозъчен инсулт, миокарден инфаркт, захарен диабет.

От гледна точка на моята специалност мога да кажа, че доплеровите находки също са много информативни и насочващи. Имала съм случай да насоча пациент към ендокринолог въз основа на резултата от доплеровото изследване и да се окаже, че той е с диабет.

Ще дам пример с моя пациентка, която от 20 г. живее в САЩ. Майката на пациентката беше оперирана от д-р Димитър Николов в нашата клиника с високостепенна стеноза на вътрешна сънна артерия. Няколко седмици след операцията, дъщеря й дойде с молба за профилактичен преглед. Жената е на 47 годинин, без придружаващи заболявания, с активен начин на живот, здравословен хранителен режим, без вредни навици. При доплеровото изследване установих, че тя има високостепенна стеноза на дясната вътрешна сънна артерия - 90%. Аз самата бях озадачена, и все пак находката беше факт. Пациентката нямаше осигуровки у нас. Върна се в САЩ и беше оперирана там, като лекарите дори не повярвали, че е била диагностицирана в България от специалист, който е установил диагнозата единствено с доплерово изследване. Така тя на практика избегна един бъдещ инвалидизиращ съдов инцидент (инсулт).

В каква посока искате да развивате научната си дейност, на какви изследвания ще се посветите в близка и в по-далечна перспектива?

За последните години в клиниката бяха въведени много нови методи от нашия началник д-р Димитър Николов. Вниманието ми се е насочило в последната година към карцином-асоциирани тромбози. Част от наблюденията ни бяха представени и на конгреса в Ню Йорк. Онкологичните пациенти са рискови в това отношение – имат повишенна тромбогенност, риск от механично притискане на подлежащите/по съседство съдове, риск при лекуваните не само с конвенционална химиотерапия, но и с таргетни терапии, и с лъчетерапия, при която няма външно вмешателство в системната циркулация. Имали сме такива пациенти не само със солидни тумори, но и с онкохематологични заболявания – болест на Ходжкин. Също така работим много активно с уролозите от екипа на проф. Калоян Давидов при бъбречни тумори, с двете гастроентерологични клиники, ръководени от д-р Иван Тишков и д-р Пламен Петров, с онкологично отделение, завеждано от д-р Минчев.

В Ню Йорк беше представено изследване, което обхващаше наблюдения на пациенти за едногодишен период. Нашите данни потвърдиха резултатите в последното 10-годишно проучване, публикувано в началото на ноември в журнала на Европейското онкологично дружество.

Какъв съвет бихте дали на пациентите, които се колебаят или имат страх да потърсят ангиолог и съдов хирург навреме?

Бих ги посъветвала да не се бавят. Да не казват „Нека минат празниците“, „Нека мине събота и неделя“, „Нека мине зимата“, а да потърсят лекар веднага.

Има достатъчно съдови центрове, в които работят добри специалисти. Има достатъчно болници, които работят в режим 24/7. Потърсете ги и не отлагайте.

Съвсем скоро имах такъв пациент, който все отлагаше. Взе решение да се оперира едва когато му казах, че ако не го направи веднага, остава без крак.

А на личните лекари ще препоръчам когато имат съмнение и колебание за диагнозата, да насочват пациентите си без забавяне към специалист.