Д-р Елена Цолова: Ще продължа да бъда отговорна към професията и пациентите

Д-р Елена Цолова e невролог, работи в УМБАЛ и ДКЦ „Софиямед“. Завършва висшето си образование по медицина през 1994 г. в МУ - София. Специализира неврология в Клиниката по нервни болести на УМБАЛ „Александровска“ в периода 1995-1999 г., специалист по нервни болести е от 1999 г.

В периода 2000 – 2002 г. е докторант в областта на невроотологията в Клиниката по нервни болести на УМБАЛ „Александровска”. От 2002 г. До 2015 г. работи като невролог в същата клиника, където е била и член на Експертната комисия по множествена склероза. Има допълнителна квалификация (ВСД) по отоневрология и доплерова сонография. 

Член е на Български лекарски съюз и Българското дружество по неврология. Част е от екипа на Клиниката по неврология на УМБАЛ „Софиямед“ от 2015 г.
Двукратно (2012 г. и 2014 г.) е награждавана в рамките на инициативата на в. „24 часа“ – „Лекарите, на които вярваме“.

Д-р Цолова, как избрахте да се посветите на медицината, как избрахте специалността неврология?

Мисля, че винаги съм искала да бъда лекар. Първите ми спомени са от 1-ви клас, когато по инициатива на ръководството на училището засадихме в първия учебен ден дръвчета в училищния двор. Под всяко дръвче всяка паралелка 1-ви клас зарови списък с професиите, които си избрахме. Аз бях избрала медицината. През годините на следване имах колебания между педиатрия, неврология и психиатрия. Като начало предпочитах педиатрията, даже първите години от следването ми работих като санитар в Детска клиника на Александровска болница. В крайна сметка преподавателите от университета предопределиха избора ми – неврологията. Това е трудна, „мисловна” специалност. В годините, в които започнах да се занимавам с практическа медицина бяха трудно достъпни образните изследвания - скенера на глава, ядрено-магнитния резонанс се появи доста по-късно. И днес в неврологията остава от ключово значение прегледът на пациента, тъй като на базата на него определяш топиката – мястото на увреда, което позволява да избереш правилния метод за диагностика и да определиш конкретното ниво на увреда на нервната система.

Носи ли Ви удовлетворение този избор днес?

Много харесвам специалността си и пак бих избрала нея, ако се налага отново да го направя. Нервната система е много чувствителна и често боледуването на други органи се отразява и на нея. Това налага да имаш много задълбочени познания и в останалите области на медицината

Как се промени специалността Ви за последните години – кои заболявания, считани доскоро за нелечими, вече могат да бъдат повлияни със съвременните методи?

Неврологията е една от специалностите, в които наистина се случват промени. Единият пример е лечението на исхемичните инсулти с навлизане на новите методи – венозната тромболиза, ендоваскуларното лечение – тромбектомиите. Разбира се, това е възможно в ранните часове на инсулта, затова е необходима по-широка разяснителна кампания както сред населението, така и сред колегите, които виждат първи тези пациенти. Изпуснем ли първите 3-4 часа, след това изходът от инсулта не зависи от нашите усилия. Друг пример е лечението на множествената склероза. Преди години тази диагноза беше много тежка за пациента, защото имахме възможност да лекуваме само острите влошавания, а болестта прогресираше и довеждаше болния до тежка инвалидизация. С навлизането на модифициращите хода на болестта терапии, които целят спиране развитието на болестта, перспективите са вече различни. Същото се отнася и за други болести като епилепсия, паркинсонова болест.

А как се промениха пациентите – станаха ли по-отговорни и по-дисциплинирани?

Пациентите се промениха също. Четат и се информират много относно симптомите си, също следят новостите в медицината. Прави впечатление, че започнаха по-своевременно да търсят медицинска помощ. Самоинициативно провеждат и профилактични прегледи.

В професионален план какво бихте искали да постигнете заедно с екипа, с който работите в условията на пандемия и тежки ограничения?

Аз съм особено щастлива и благодарна на съдбата, че работя в такъв сплотен колектив. Имам предвид не само колегите лекари, а също и медицински сестри и санитари. Това се дължи, разбира се, на усилията на прекия ми началник да ни събере и обедини.

Иска ми се да успеем да работим в същия аспект – да помагаме на пациентите с правилно и своевременно лечение. А затова е важно да продължим своето медицинско развитие и надграждане. Ежедневно провеждаме обсъждане на трудни и неясни случаи, постоянно правим справки с международни медицински източници, стремим се да продължаваме участието си в научни срещи, конференции и конгреси. Пандемията през последната година се отрази доста на тези събития. Разбира се, както при останалите професии, и в медицината настъпи реорганизация и започнаха онлайн срещи, симпозиуми. Липсва ни, обаче, личната комуникация, обмяната на опит, нещата, които не можем да имаме онлайн.

Как се отрази това трудно време на Вас и колегите Ви, промени ли Ви то?

Пандемията промени целия свят, също и нас - мен, близките и колегите ми. Никой от нас не бе преживявал подобно нещо. В началото беше страшно трудно за всички ни. Болницата и нашата Клиника по нервни болести се включи в лечението на COVID пациентите още от самото начало. Почти всички преболедувахме, беше извънредно трудна година. Сега, почти година и половина по-късно още нямаме сигурно лечение за вируса, въпреки, че знаем много повече за него и пак се надига поредната вълна. Но ....поне имаме ваксина! Тя дава сигурност и защита, въпреки, че не е 100 процентна. Разбира се, че може да причини преходен дискомфорт, но повярвайте ми, при болестта всичко е много по-зле, по-дълго и с неясен край. На практика аз и всичките ми колеги от отделението се ваксинирахме, също и близките ми, дори 92-годишната ми свекърва.

Какви са любимите Ви занимания за свободното време?

Аз съм много енергичен човек. Така съм от дете, което създаваше доста проблеми на родителите ми. Постоянно трябваше да правя нещо, включително и пакости. Днес, след много години продължавам да обичам да спортувам, да танцувам, да карам велосипед. Обичам да излизам сред природата, да седна на някое тихо място с книга в ръка. Харесва ми да пътувам, да виждам нови места, хора и техния свят и начин на живот. Много обичам да се виждам с приятели и близки, което все по-рядко ми се отдава за съжаление.

Каква е най-голямата Ви мечта – като лекар и човек?

Мечти имах като дете. Една от тях бе да стана лекар и това вече е факт. Като вече зрял човек - искам да остана себе си. Да запазя човешкото в себе си, да остана отговорна към професията и пациентите си. Да продължавам да правя добро.