Д-р Добринов: В психиатричната помощ липсват цели структури

Работещи в психиатриите в цялата страна излизат днес на протест пред Министерството на здравеопазването. Протестът е срещу лошите условия на труд и ниските възнаграждения. Вместо поисканото от тях 50% увеличение на заплащането, те ще получат 5% увеличение.

„Проблемите са огромни и са много на брой. В момента тема на нашия протест е по-скоро отношението към персонала, който работи в тези болници, тъй като отделенията са пред закриване точно поради липсата на достатъчно на брой и достатъчно квалифициран персонал“, коментира пред Нова телевизия д-р Иван Добринов, началник на отделение в държавната психиатрична болница в Раднево.

„В момента не сме в състояние да осигурим качествена грижа най-вече заради сериозния недостиг на медицински сестри, на санитари, на психолози, на лекари, т.е. няма как един човек да изпълнява ролята на 4 или 5 служители срещу една смешна, мизерна заплата. И другият проблем е отливът на млади специалисти, тъй като в други държави от ЕС заплатите са в пъти по-високи“, каза той.

По думите му, броят на инцидентите с тежка физическа агресия, на опитите за убийство, за самоубийство се увеличават прогресивно. „В момента в отделението е пълно с младежи, които са на възраст между 18 и 20 години, с тежки шизофреноподобни психози, с тежка агресия. И държавата абсолютно е абдикирала от тази сфера. В България няма нито една държавна програма за хора под 18 години, които имат някакви психиатрични усложнения от психоактивните субстанции. В Старозагорска област няма нито един детски психиатър, нито едно легло стационарно за деца с такива проблеми. Т.е. липсват цели структури. Да не говорим за липсата на проследяване след изписване на пациента – т. нар. „водене на случай“, за което също се говори от 2000 г., но не се осъществи като социална услуга“, подчерта още д-р Добринов.

Той изтъкна, че диспансерите са загубили проследяващата си функция преди повече от 25 години. „На мястото на патронажните сестри, на активното издирване на пациентите трябва да бъде изградена точно по английски модел такава структура – водене на случай, където социален работник да поема пациента в общността, да го проследява и подкрепя на всеки един етап и при необходимост да го насочва към други помагащи структури. Лекарствата са само един от елементите. Това, което не е изградено, е система за психосоциална рехабилитация и ресоциализация. Т.е. работа с мисленето, поведението на хората, продължаващия контрол, тъй като повечето от тези болести са хронични и рецидивиращи“, обясни лекарят.

За неглижирането на психиатричната грижа у нас от страна на държавата той даде и следния пример: „Стратегии са написани няколко, последната е от 2001 до 2030 г. и нищо не е направено досега по нея, освен няколко проверки. Проверките по никакъв начин не подобряват условията в болниците. Проверяващи организации от доста време се редят пред тези болници, обвинявайки персонала в издевателства, като в същото време не се подобряват нито битовите условия, нито заплащането на персонала, нито се окомплектоват екипите както би трябвало“.

Проблемът с кадрите в психиатричната помощ също е много сериозен, стана ясно от думите му. „Много от хората са в пенсионна възраст и скоро по чисто физически причини ще бъдат извън работните си места. На тези ниски заплати, това подигравателно отношение на управляващите води до отчаяние, до прегаряне на персонала, до преумора – защото повечето от нас са принудени да работят на повече от едно работно място, което води естествено до физическа преумора. Няма как да бъдем ефективни при тези обстоятелства“, заключи д-р Добринов.