Д-р Дечев: Обществото дава милиарди за лотарийни билети, но е против да дава за здраве

Огромният проблем на здравната система  е, че има несъвпадение между здравния пакет, който определя какви заболявания влизат в този основен пакет, и средствата, с които трябва да се плати това, което човек има право на него. Това каза в предаването „Седмицата” по Дарик радио Управителят на Националната здравноосигурителна каса д-р Дечо Дечев. Според него това, което може да се направи е или да се намали пакета или да се увеличи бюджета за здравеопазване.

Според него обаче обществото не е готово да дава повече пари за здравето си. „Значи ние като общество нямаме нищо против да даваме милиарди, да кажем, за лотарийни билети, но сме против да даваме за здраве, по някаква причина, не знам каква е тя”, допълни той.

Д-р Дечев обясни, че има варианти, с които да се попълва бюджета и даде за пример Унгария, където фонда се попълва с процент от парите за цигари или алкохол. „В България се пушат около 3 млн. цигари на ден, по един лев да има в една кутия, по 50 ст. да има – това са ви 1 мил. и половина на ден допълните средства в този фонд, което прави около 500 мил. на година, само от цигарите”, каза д-р Дечев. Според него ако с 50 ст. поскъпне една  кутия и парите отиват във фонда, то ще се получи сума, която е по-голяма от парите, които касата дава за цялата си доболнична помощ.

Управителят на НЗОК коментира и любоптиния казус, при който болницата, на която той бе директор осъди НЗОК за неплатена надлимитна дейност. Той обяви, че касата ще обжалва. „Защото практиката е следната, че част от заведените искове печелят, част губят на първа инстанция. Т.е. един и същи казус получава различно решение от съда. Теоретично втората инстанция не се знае как ще се произнесе. Т.е. длъжни сме да обжалваме. Искаме, не искаме трябва да обжалваме”, каза д-р  Дечев. Според него тогава политиката, която била провеждана от касата и от Министерство на здравеопазването по чисто политически причини, трябвало да докаже, че касата няма да излезе в преразход. „И тогава управлението на министерството и на касата не допускаха, въпреки че имаше извършена такава надлимитна дейност, тя да се отчита. В даден период обаче, се подмениха хората, които бяха на тези места и болниците си предявиха исковете, които са факт”.

Във връзка с преразхода за лекарства в бюджета на касата, д-р Дечев каза: „От касата направихме едно предложение и то много добро за мен лично. Защото за първи път, казвам предложение, защото трябва да излезе буквално тези дни и да видим в какъв вид ще излезе, дали ще бъде в този, в който го направихме като предложение. Наредба, която ще промени механизма на заплащане на тези лекарства. Т.е. там за първи се вкарват елементи като отговорност на компанията, ако има преразход спрямо предишни периоди, този преразход да се връща. Като генералната цел са две. Първото нещо, за първа година касата да не изхарчи повече пари за лекарства, отколкото ѝ е написано в бюджета. Второто нещо, да се престане с тези бюрократични практики да се ограничава достъпът до нови лекарства, да се намали бюрокрацията в издаване на протоколи за пациентите, където също има едно чакане”.

Според него процентът за лекарства у нас е с близо 50-60% по-висок от от общите разходи спрямо други европейски държави. „При нас той е около 30%, средният разход за медикаменти от публични средства е около 20% в други държави, в някои под 20”.

На финала на разговора, д-р Дечев обясни: „Аз продължавам да считам, че за парите, които отделя българинът за здраве, той получава срещу тези пари много добра услуга. Но просто не можем да оценим това, което имаме в момента спрямо това, което имат други. Ако българинът може да оцени достъпа му до здраве в България, колко е лесен спрямо този, който е някъде другаде по света, само тогава ще разбере какво ще загуби, ако се промени този начин на достъп”.