Д-р Десислава Банкова: Грижа се за децата от училището в Русаля от основаването му, помня всички, които са били мои пациенти

Д-р Десислава Банкова е завършила медицина м МУ - Плевен. Има признати специалоности по вътрешни болести  и по обща медицина. Работи в собствена практика за първична медицинска помощ във Велико Търново, като обслужва и пациенти от няколко села. Личен лекар на децата от ЧОУ "Димитер Екимов" в село Русаля - училище - пансион по изкуства и занаяти за деца от уязвими социални групи с основататели актьорите Анимари Димитрова и Златко Златков.       

Д-р Банкова, как направихте избора си да станете лекар? Изиграха ли роля училището, семейната среда за този Ваш избор?

Не беше трудно. Майка ми започна кариерата си като селски лекар. Справяше се сама с всякакви заболявания-катастрофи, раждания... Живяхме в здравната служба на селото 6 години и аз от малка надничах от вратата във нейния кабинет, беше ми безкрайно интересно. Не се страхувах от кръв и рани. Всички ми казваха, че ще стана лекар, може би хирург. Така се получи, че аз и сестра ми сме лекари, съпрузите ни също, а сега и децата ни.

 Общата медицина не е сред предпочитаните специалности у нас. Какво Ви привлече в нея?

След дипломирането ми в МУ - Плевен започнах като участъков лекар в поликлиниката във Велико Търново, там имаше свободна позиция. Работата ми хареса, специализирах вътрешни болести. Когато дойде реформата през 2000 г., естествено, продължих като общопрактикуващ лекар. Специализирах обща медицина.

Смятам, че работата на ОПЛ не е позната за хората, включително и за много от колегите. Работата е интензивна и разностранна, но работиш с едни и същи хора, изграждаш доверие и приятелство, страдаш с техните проблеми и се радваш на успехите им.

Трудни ли бяха първите стъпки в лекарската Ви практика?

Естествено, беше трудно първите месеци. Но имах помощта на колегите, четях много и се учех. Лекарската професия обаче е такава, че не може да се седи на едно място и постоянно трябва да се учи. Медицинската наука се развива много бурно и буквално всеки ден се случва важно откритие.

В професионалната Ви биография има един детайл, който говори много за Вас като човек, като личност – личен лекар сте на децата от училището в село Русаля, които нямат семейства, но са намерили грижи и топлота в него. Разкажете как решихте да поемете тази отговорност? Как се случи всичко?

Този избор също не беше труден. Нашите приятели Анимари Димитрова и Златко Златков са моторът и сърцето на този уникален проект в Русаля, насочен за деца от цялата страна. Искахме да помогнем с каквото можем - аз станах личен лекар на децата, големият ми син лекува зъбите на децата, а сега очакваме и вторият ни син да завърши медицина догодина и да се включи в проекта.

Първоначално решавахме неотложните проблеми и постепенно опознах децата с техните характери, истории и амбиции. Сега виждам първите възпитаници от 2014 година как поемат по своя жизнен път като образовани, чудесни млади хора, който за тях започна от училището.

Коя беше най-голямата трудност, която трябваше да преодолеете в началото?

В началото се концентрирах върху законовите изисквания. Децата бяха с нередовни имунизации и наваксването им беше предизвикателство. След ваканция се връщаха в училището с въшки и трябваше отново да ги обезпаразитяваме. Много от тях страдаха от нощно напикаване. Много усилия се полагат и за комуникация с институциите и с близките, да се спечели тяхното доверие и подкрепа за каузата.

За колко деца се грижите в момента? Има ли сред тях някои с по-сериозни здравословни проблеми?

Децата са около 32. Имаше момченце с чупливи кости, друго с изоставане в растежа. Консултирам ги с педиатри във Велико Търново, с професори в Плевен. В момента са здрави и силни.

Какво се случва с децата, когато дойде време да напуснат училището и са изправени пред избор на нов личен лекар? Поддържате ли връзка с тях? Помните ли ги и след като не са вече Ваши пациенти?

Първите възпитаници на училището завършват следващата година. През годините имаше малък брой деца, които напуснаха училището – заживяха с родител или по друг повод. Установяваме служебен контакт с новия им личен лекар, помагам с каквото мога. Помня всички. Те минават понякога през Русаля и разказват за себе си.

Видях всички деца в новия филм за училището на премиерата миналия месец в Търново. Тогава осъзнах колко са пораснали и физически, и като личности.

Какво Ви носи най-голямо удовлетворение от работата Ви с тези деца?

Тези деца са имали труден живот за да попаднат в нашето училище. Те оценяват всеки дребен жест и помощ, която получават.

Освен  тях, имате пациенти и в няколко околни села. Как се справяте с трудностите, които произтичат от отдалеченост, неподдържани пътища, липса на аптеки и всички други предизвикателства, пред които са изправени тези хора?

Отговарям за медицинското обслужване в няколко десетки села, в общо 4 кабинета и здравни служби. Практиката ми има голям персонал, който поддържам за да има медицинска помощ на място.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Обичам да прекарвам време на вилата ни, да поддържам бабината къща и градинките. Обичам да пътувам, и разбира се обичам игрите с двамата ми внуци.

Какво си пожелавате в навечерието на Коледа и Нова година?

Пожелавам си да съм здрава аз и моето семейство и да има мир

На снимката: Д-р Банкова с двама от първите ученици на училището в Русаля- Андрея, която учи в Хуманитарна гимназия за лаборант и Асен, който учи рехабилитация в Спортно

училище