Д-р Даниела Меджидиева: Най-важното е да предадем опита си на младите лекари

Д-р Даниела Меджидиева е завършила МУ -София. Притежава специалност по ушно-носно-гърлени болести и по професионални заболявания. Тя е Доктор по икономика и управление на Здравеопазването от Пенинсула университет , Сан Франциско, Калифорния. Специализирала е отоневрология в Университета на Модена (Италия) и Maastricht University (Холандия). Преподавател в МУ-София и Софийския университет - от 2012 г. Автор и съавтор на учебници по професионални УНГ болести, хигиена и др.- 2005, 2006, 2007, 2008, 2011, 2012, 2014 г.Д-р Меджидиева е началник на отделението по професионални УНГ болести и отоневрология в УМБАЛ "Св. Иван Рилски" от 2003 г. Там тя прилага нови методи на диагностика - нов тип стабиометрично изследване tetrax с компютърен анализ и диагностика на отоневрологични заболявания.

Д-р Меджидиева, как медицината стана Ваша професия?

Това, което ме привлече в медицината, е че тя е хуманна професия, насочена към постоянни иновативации в полза на здравето на човека. Аз съм човек, който обича новостите и работи винаги в тази посока. Съчетанието на хуманната професия с постоянните иновации в сферата на медицината са били водещите фактори, които са определили да се насоча към това поприще.

А кое Ви насочи конкретно към специалността отоневрология?

Специалността отоневрология ме е вълнувала още от студентските ми години. Ученик съм на проф. Атанас Кехайов, който е основоположник на отоневрологията в България и още като студентка посещавах индивидуални курсове в неговата клиника. Впоследствие бях разпределена на друго място и въпреки че работих в провинцията, пътувах, за да мога да продължа обучението си. След това се явих на конкурс и започнах като асистент в неговата катедра и клиника. В тези години се работеше активно по научни програми,  свързани  с космическата медицина, с ролята на сензорните системи по отношение на  време, пространство, движение, в частност слухово-вестибуларна система. Смея да твърдя, че се правиха невероятни неща, които за съжаление са само добри спомени  от миналото.

От думите Ви прозира известно разочарование по отношение на развитието на специалността у нас в момента...

Специалността не се развива по ред обективни причини. Във всеки случай не сме ние лекарите причината за това. На първо място това е една специалност, която е интемедиерна, тя включва знания от много други специалности. Второ, диагностиката залага на обективни методики, които са доста скъпи. За съжаление почти никой не ги субсидира, освен ние лекарите – в последните години сами подсигуряваме подобна апаратура в частните си кабинети и си я заплащаме сами. В болниците тази дейност не е особено доходоносна и явно няма голям интерес в подобни вложения. От друга страна е факт, че в последните 20 години научната работа е в застой.

Какви са наблюденията Ви над развитието на отоневрологичните заболявания?

В последните 10 години при заболяванията на вестибуларния апарат за съжаление се наблюдава своебразен бум. Това е свързано със стреса, с начина ни на работа, с начина ни на живот като движение, с вредни фактори в околната среда. Вестибуларният апарат „се храни“ от движението, то го „рестартира – природата го е създала така че да се зарежда от постоянно движение. Той е „датчик“, който следи всяко разместване на тялото и подава сигнали в неговите структури, за да можем да стоим прави, да не залитаме, да преодоляваме гравитацията. Обездвижването може да повлияе негативно на тези функции.

Повлиява ли COVID и на този тип заболявания?

Да, имам наблюдения в тази насока, а обяснението е свързано със съдовите промени, които настъпват в постковидния период.Повечето прояви се регистрират около 10 дни-две седмици след разболяване. Подобни проблеми се наблюдават и след прилагането на някои ваксини.  Има прояви след COVID с отключване на т. нар. шумов синдром, намален слух, световъртежи. Появата на шум в ушите или в главата, световъртеж или заглъхване на ухото, които продължават повече от 24 часа,  са сигнал да се потърси лекар-специалист.

Кое Ви провокира да останете в България и да практикувате професията си?

Няма да крия, че съм имала моменти, в които буквално съм тръгвала да напускам страната. Имала съм възможности за това – специализации в реномирани отоневрологични клиники, като Маастрихтския университет, където се намира един от най-добрите центрове по аудиология и отоневрология, както и в  Мюнхен,Марсилия и други. Замисляла съм се, но в крайна сметка взех решение да остана тук, а и вече е късно.

Какви са вашите очаквания в професионален план?

Моите очаквания вече са доста семпли и те са свързани с това да предам опита си на младите колеги, които да могат да продължат това, което аз на този етап съм успяла да направя и развия. Това е най-важното – да дадем опита си на младите лекари, да направим качествен професионален подбор  и да открием за всеки от тях най-подходящото поприще. Много е важно всеки бъдещ лекар да си намери точното място, за да стане добър професионалист.